15 март 2017 г.

Какво е да си студент в България?


Какво е да си студент в България ?



Днес прочетох един цитат, който гласеше нещо подобно: Преди една година всичко беше различно. Сега, когато се върна назад осъзнавам, колкото тази една година може да промени човек. И това е причината днес да засегна темата, какво е да си студент в България, защото точно преди една година минах през цялото вълнение около баловете, кандидатстването и куп други неща, които за онзи момент ми се струваха толкова трудно постижими.
Може би е добре да започна с предистория на това какво исках да уча и как стигнах до това, което е в момента. От самото начало знаех, че градът ще е София, не защото ужасно исках, напротив бях много негативно настроена, а просто защото се налагаше. Така градът беше решен, а колкото до университета, ако преди няколко години ми бяха казали, че ще се спра на Софийския нямаше да повярвам, но ето ме тук няколко години по-късно. Исках да кандидатствам Връзки с обществеността, но на предварителният изпит вместо да ми пишат 2 и поне да разбера, че явно наистина е трябвало да ходя на подготовка, ми писаха 3,25, което за мен в прав текст значеше, платете и другият изпит и пак елате. Това просто ме издразни, самата система беше причината да си кажа щом е така и всичко опира до пари няма да отида на вторият изпит. Все още продължавам да смятам, че образователната ни система и още куп неща не са ни наред в политиката, но това е съвсем друга тема. И не съжалявам, темата която се падна на изпита определено не ми хареса, за разлика от тази, на която писах. Но така се стигна до там, че трябваше да сменя специалността, стигнах до извода, че иска нещо близко, аka социология. Но с моя късмет точно тази година цялото население беше решило, че иска това и бала не ми достигна.

 И така стигнах до моят, много много резервен вариант - библиотечно-информационни науки. Много от вас ще си помислят, искаш да станеш библиотекарка, не, това е отговора, който давах, но преди да започна реално да уча, не бях сигурна какво още да добавя. Горда съм с това, че днес мога да обясня какво точно значи и въпреки че като всичко друго и моята специалност си има скучно дисциплини, се оказа много по-развиваща се и интересна от колкото очаквах, но за това по-късно.
Сега се връщам на въпроса, какво е да си студент? Честно казано, ако не бях решила да продължа образованието си щях да съжалявам, не защото не може да е справиш без него в живота, а защото установих, че за мен лично именно този начин на живот в момента, ме научи на това как да се справям с няколко неща едновременно, помогна ми да порасна и да усъвършенствам себе си. Може би точно сега, това ви се струва странно как само това, че отново учиш може да ти помогне. Но ще го представя така, университета не е училище, всичко с което сте свикнали коренно се променя и ако сте достатъчно амбицирани ще извлечете максималното от него. Една от основните разлики е в това, че поне при мен непрекъснато имам някакви проекти за вършене или ни водят на разни места като център за дигитализация(мога да се похваля с факта, че дигитализирах филмова лента, да от онези старите.) или център за реставрация. Да не говорим, че дори имаме практика в библиотека и въпреки че няма да се занимавам с това определено е много полезно.

Казвала съм го и преди, оказа се че не мразя София, всъщност далеч не е толкова лоша. Не бих казала, че до сега не съм била самостоятелна, но като студент рязко трябва да станеш далеч по-индивидуален. Да, не е лесно, уча, работя и непрекъснато съм по-задачи, трябва да се справям сама, но ми хареса, трудно е, но ми харесва цялата тази забързаност на живота. Не всичко беше планирано, но в последната година стигнах до извода, че няма смисъл да правя планове, трябва да живея за мига и да извлеча максималното от него. Прибирам се късно, уморена съм, но въпреки това намирам време и за себе си, ето това е да си студент, от всичко по-малко.
Продължавам да искам да се занимавам с книгоиздаване, но не съжалявам, че уча това. Обхващам много широка среда от информация, не знам защо точкова често хората подценяват специалността. Като някой, който вече втори семестър го учи видях много хора, които да се отказват, но и много, които също като мен,  оказали се тук случайно да виждат перспективата. Затова мога да ви кажа това, независимо какво сте решили не позволявайте на другите да влияят на мнението ви.
И не на последно място, сесията . Честно ли, не е най-приятното нещо, но не е чак толкова трудно като всяко друго нещо. Лично аз бях готова да ме скъсат поне по едно или две неща, все още не знам как успях да взема всичко. Но повярвайте ми, накрая на сесията като всичко приключи веднага ще забравите за нея.

Този пост май стана доста дълъг, но се надявам да съм ви била полезна. Независимо дали решите да учите тук или извън България, или да се откажете знайте, че нищо не е фатално или чак толкова трудно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар