11 март 2017 г.

Преставам ли да бъда блогър…


Преставам ли да бъда блогър…



Това е въпросът, който си задавам всеки път, когато някой блогър изчезне и дълго време няма нищо от него. Е, аз попаднах в същата ситуация, спрях да пиша за прекалено дълъг период. Не искам с този пост да се оправдавам, за мен да си блогър е удоволствие, а не задължение. Просто последните два месеца се наложи да се сблъскам с доста перипетии, които ми доказаха, че живота няма винаги да е цветя и рози. Но именно тези моменти ни изграждат като хора, може би всичко се случи прекалено изведнъж и едно след друго, но няма да ви занимавам с това. За тези две месеца почти всеки ден влизах в blogger, но веднага го затварях, просто не бях готова отново да седна пред екрана и да пиша. Не мисля, че отново ще успея да вляза в някакъв график и да пускам често, но и не мисля да опитвам. Обичам книгите, обичам това кътче, което създадох и въпреки че физически нямам време имам нуждата поне понякога да правя едно от нещата, които ме радват.

Не бих казала, че съм в книжен застой, защото искам да чета, но така се получи, че нямам време. Странното е, че ако не бях решила преди няколко дена да почна да чета на телефона, може би все още нямаше да съм прочела нищо тази година. Ужасно много харесвам и двете хартиени книги, който съм започнала, но непрекъснато съм на някъде и това не ми помага особено(трябва ли да казвам колко невероятна е Ясновидци или как Двор от мъгла и ярост ме моли да я продължа). Затова може би кръгът на блогът ми ще се разшири, имам нужда да пиша, но нямам достатъчно време да чета, затова идея си нямам какво точно ще се получи. Не знам вие какво бихте чели, но наистина искам да опитам нещо ново.

Интересен факт, пиша този пост от една седмица(а го планирам от дори повече), дори не е пост, а няколко реда, но всеки път не го довършвам, а да не говорим да го кача. Нещо ме спираше, не мога да го определя, случвало ли ви се е да искате да направите нещо, но в следващият момент да решите, че все още не сте готови? Ами при мен е нещо такова, тази година определено започна различно, но това не винаги трябва да е нещо лошо, както казах искам да опитвам нови неща, да видя на какво още съм готова, искам да пътувам повече и искам да продължа да изпълнявам обещанията, които си давам. Надявам се да не съм ви отегчила с този бърз пост и стискам палци да не отново един за месеца. Все пак прочетох цели две книги, ако не броим тази за изпита ми(между другото взех първата си сесия успешно, но ако ви е интересно какво е да си студент, мога да ви запозная с моя личен опит някой друг път). Ще спра до тук с едно благодаря, на тези които още четат блога ми, ако все още има такива оптимисти. Плюс кратко благодаря на Юлия, че ми каза пиши, дори за готвене, ако искаш. 



PS: Най-после написах и кратко ревю в Goodreads на Парцалена принцеса, чак съм горда със себе си, а колкото до другата книга от иначе ужасно дългият ми списък с прочетени за 2017, ще опитам да говоря в друг пост и за това. Сега вече наистина ви казвам чао, защото вече, ако не е кафето не знам как функционирам. 

2 коментара:

  1. Бих искала да споделиш за живота си, като студент, защото аз сериозно се замислям искам ли да продължа с образованието си след 12ти клас. А колкото до книжните постове бих се зарадвала да разбера кои книги искаш да прочетеш тази година, а също ще ми е много интересно мнението ти са Двор от мъгла и ярост и последната книга от Аладемия за вампири, която си прочела.
    П.С:С радост следях блога ти и ще продъжавам, интересно ми е какви постове би пускала и как би обновила това твое си местенце. Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много ти благодаря за милите думи и добрите предложения, определено ще споделя личния си опит с университета и малко книжни мнения. :)

      Изтриване