30 септември 2016 г.

Домът на мис Перигрин за чудати деца - Рансъм Рингс

Домът на мис Перигрин за чудати деца

Рансъм Рингс

Джейкъб е отраснал с историите за едни чудати деца, който живеят на един изоставен остров. Но дали вярва на историите на дядо си, определено не. Винаги е смятал, че е едно напълно нормално дете, докато не се оказва на път. за същият този остров, който смята за лъжа. Но какво очаква да намери там, отговорите или повече въпроси? Докато се опитва да разбере какво се крие зад думите на дядо му, Джейк застава лице в лице с истината, истината за това как една фантазия, било тя дори на снимка, може да е реалност. Децата, който смята за илюзия, тези на който дядо му е разчитал, не са просто чудати, по-скоро са необикновени. Миналото и бъдещето се сливат в едно, но враговете си остават същите, но дали Джейк не е ключът към побеждаването им.

“I used to dream about escaping my ordinary life, but my life was never ordinary. I had simply failed to notice how extraordinary it was.”

***
Определено не очаквах да харесам тази книга, просто нещо в самата корица или пък снимките, който без да знам какво си крие зад тях, ми изглеждаха зловещи. Очаквах някаква леко плашеща история с още по-странни герой, не че се плаша лесно, но си бях изградила мнение още преди дори да разбера за какво точно става дума. Ако не беше трейлъра на филма дори нямаше да се замисля, че може би има нещо повече зад това, което си мисля. За някакви две минути за първи път си казах, това всъщност не звучи зле, може би анотацията е подвеждаща. Но въпреки това все пак отложих прочитането на книгата. Но знаете как в един момент просто си казвате, искам да го прочета. И още от самото начало бях напълно и изцяло завладяна, от идеята, светът и героите, все неща , който не очаквах да харесам.
На моменти оприличавах Джейкъб с Пърси. И двата никога не съм били от най-вписващите се, докато не попадат на едно напълно различно място, докато не научават кой са същност. Определено не му липсва смелост, било тя и безразсъдна.

“When someone won't let you in, eventually you stop knocking.”

Колкото до самият дом, тук се появяваше другата причина да не започна книгата. Очаквах, че тези деца ще са някак си антисоциални и дори груби, но те са проста малко по-различни, не се вписват в представата за нормално. Всяко едно от тях е специално по свой начин, но Ема се отличаваше. Е няма как, все пак тя е другият главен герой след Джейк. Тя си е точно от типът не ме закачай, ако не искаш да изгориш, не буквално, контролира огъня(това е нейната чудата способност, така че да, не е задължително да е нещо зловещо).

“We cling to our fairy tales until the price for believing in them becomes too high.”

Така или иначе съм започнала да обяснявам как не исках да започна книгата по дадени причини, ето и следващата. Снимките...добре де, за някой който само разглежда книгата, ако не си пада по такива неща, няма да тръгне да я чете. Но реално всяка снимка е свързана със сюжета, вместо да се опиташ да си представиш всичко те ти го показват. Беше ми интересно на всяка една да се опитам първо аз да си го представя след това да видя снимката. Така че това, което очаквах да ми е най-неприятно се оказа изключително вълнуващо.
И последно, не знаех какво да очаквам от историята. Но мога само да ви кажа, че е много повече от това, което изглежда. Говоря за един вид пътуване във времето, чудовища, невидими за останалите, дори за мис Перигрин, която не споменах до сега. Тя е доста ключов образ, който очаквам да се развие малко повече. Тя не само закриля децата, но и се бори с онези сили, който довеждат Джейк при тях.

Това ревю се получи повече като причина защо да прочетете книгата, но може би и вие като мен не сте я започнали по същите причини и сега си мислите, това може и да ми хареса. Домът на мис Перигрин е история за различията между хората и за това как всеки трябва да намери своето място. За постоянната битка между доброто и злото, за израстването на едно дете и как то вижда светът по едни нов начин.  Понякога е добре да пренебрегнеш първоначалното си мнение и да дадеш шанс на нещо различно, нещо малко чудато. 

27 септември 2016 г.

The Autumn Book Tag


The Autumn Book Tag

Благодаря на Yuli Atta и Габи за тага


Кое е любимото ти нещо относно есента?
Звучи странно, но обичам как, след цялата лятна жега, мога да облека по-дебелите дрехи, да си сложа ботите и да изляза навън. Да видиш как листата започват да падат, да си вземаш нещо топло за пиене, а после идва време и за някоя книга. Като цяло обичам есента от цветовете до простите неща като горещият чай.


Коя книга ти напомня за училищните дни?
Първата, за която се сещам е Дивергенти. Странен    избор, но това беше една от първите книги, който си взех от библиотеката там и не знам защо, но тя е първата, за която се сещам. Въпреки че има толкова много, който са ни карали да четем, аз просто не се сещам за тях.              
             
Коя корица ти напомня за есента?
Не мога да повярвам, че го казвам, но въглен в пепелта, просто докато четях въпроса, това беше първата книга, която ми дойде на ум. Въпреки че не харесвам корицата, явно на подсъзнанието ми тя изглежда есенна.

Коя е любимата ти хорър или Хелоуин история?
Като изключим Стивън Кинг, не съм чела много хоръри, затова ще кажа една книга на Агата Кристи, действието на престъплението се случва по време на едно Хелоуинско парти. Говоря за празникът на Вси светии, това беше и първата ми среща с криминалните романи.

Кой е любимият ти хорър или Хелоуин филм?
Както казах не чета или гледам много подобни, но веднага се сещам за един филм по роман на Стивън Кинг, който определено не е типичен за него, но определено този филм си заслужава гледането. Ако не сте попадали на Зелената миля, дайте му един шанс, заслужава си.

Кое излизане на книга през есента очакваш най-много?
Същност книгата вече излезе на книжният пазар в Америка, ако се чудите , за коя говоря, ами Empire of Storm. Не знам кога ще я видим на български, но в последният месец едвам избягвам множеството коментари в goodreads, дори не искам да знам какви оценки и дават.

Кое излизане на филм през есента очакваш?
Тук ще кажа две заглавия, едното е домът на мис Перигрин за чудати деца, на която съм ви и подготвила ревю, а другата няма как да не е Фантастичните животни и къде да ги намерим, интересното на тази адаптация е, че няма нищо общо със самата книга и не знам какво да очаквам.

Кои три книги планираш да прочетеш тази есен?
Само три...добре де, започвам с Ангелско нашествие, Знакът на Атина и не знам защо, но мисля да дам втори шанс на Тъмна дарба, не знам дали съм казвала, но явно започвах книгата в лош момент, но вече съм почти сигурна, че съм готова.

Е това беше от мен, не мисля че остана някой, който да не го е направил, но ако все пак пропукам някой, да се чувства поканен.


25 септември 2016 г.

New TV Series : Autumn


New TV Series : Autumn


Явно този месец имам музата да ви говоря за сериали. Опитвам се да си натрупам малко готови постове, просто за да съм сигурна, че ако не вляза бързо в ритъм, блога няма да хване паяжини. Но да преминем към  въпросът, една от причините да обичам есента, всичките сериали се завръщат и започват много нови. Въпреки че този година ми отне повече време да си набележа какво да гледам, все пак стигнах до няколко заглавия, който смятам да споделя с вас.

No tomorrow - 05.10.16(Сряда, пиша ви ги с датите, които излиза у нас)
Мисля, че това е единственият комедиен сериал, на който се спрях, но определено изглежда много обещаващ. Да започнем от това, че е на CW, а и става дума за това, какво би направил, ако знаеше, че светът ще свърши след 8 месеца. Всички глупости, които ти дойдат на ум и мотото живей за мига, определено очаквам това да един много забавен сериал, който  ще си пускам в края на деня.



Van Helsing - 24. 09.16 (Събота)
За този не мога да кажа, че имам големи очаквания, отново вампири, но това което ме накара да го запиша беше, че убиецът на вампири този път е жена. Предполагам тя няма да знае нищо за целият този свят и ще трябва да се научи как да живее отново.



Westworld - 03.10.16 (Понеделник)
Тук най-голяма роля изигра, че сериала е на HBO, всички знаем, че не си поплюват, а и актьорският състав, от който само ще спомена Антъни Хопкинс, на мен това ми беше достатъчно. Но и самата идея ми изглежда много оригинална, начина по който е съчетано всичко, уестърн идеята и тази за по-напредналите технологии, мисля че за този сериал съм най-любопитна как ще се развие.



Timeless - 04.10.16 (Вторник)
Пътуване във времето...как да кажа не, а и този път не става дума за супер герой, а за нормални хора, със своята история и проблеми. Самата идея винаги много ми е харесвала, така че не се изненадах, че се спрях на два такива сериала.



Frequency - 06.10.16 (Четвъртък)
Въпреки че и тук става дума за пътуване във времето самата идея и малко по-различна. Става дума за едно момиче, което е загубило баща си, но сега благодарение на едно радио успява да се свърже с него, звучи малко объркано, но определено е доста оригинално. Отново сериал на CW, защо не.


Това са сериалите, който предстой да започнат, има и още някой от старите, които няма как да пропусна като Teen wolf (последен сезон, защооо), American horror story (това изненадва дори мен, гледала съм първи сезон и втори, после просто сама идея на следващите сезони не бе грабна, но винаги давам шанс на първи епизод. Този път цялата идея ми се стори доста оригинална, поели са голям риск с нея, но поне мен успя да ме грабне) и Blindspot(за два дена изгледах целият първи сезон, за да мога да наваксам и останах доста изненадана, още когато излезе го започнах, но не помня защо спрях.) 

Има и още една категория, сериали за който се колебая. Говоря за TVD, the Originals, Once upon a time и още няколко. Просто последният сезон не успя да ме грабне, така и не ги до изгледах и сега не знам дали има смисъл да наваксвам. Вие какво мислите, заслужава ли си да им дам още един шанс, напоследък зарязах доста сериали, а пък ги следях в продължение на няколко сезона?

Е това от мен за днес, вие имате ли сериали, които планирате да започнете? Ако имате предложения ще се радвам да ги чуя. Сякаш винаги, когато дойде есента идва и музата ми да започвам сериали, сигурно не съм единствената, но определено това е техният сезон. 

22 септември 2016 г.

Under the never sky - Veronica Rossi


Under the never sky

Veronica Rossi


Светът не винаги е такъв какъвто очакваме. Понякога всичко е една илюзия, една лъжа, която хората поддържат, за да те държат далеч от истината. Но човешкото любопитство не веднъж е доказвало, че когато му поставиш ограждания ще направи всичко възможно, за да ги разруши.

Ариа е една от тези, който живият в един изолиран, защитен свят, където нищо и никой не може да те достигне. Един свят, в който може да имаш всичко, никога не боледуваш и живееш повече от нормалното. Но зад стените на този "идеален свят", се крие много повече от това, за което тя е чувала. Въздухът навън може да те убие, ако хората не го направят преди това. Това е идеята, с която Ариа живее преди да загуби всичко и да се окаже извън стените на своето убежището. Прокудена от собствените си хора тя няма друг избор освен да се бори.

Перигрин се вписва в представата Ариа за дивак, убиец, но също така и единственият, който може да и върне предишният живот. Тя му отнема всичко, но е и последната му възможност за изкупление. Просто трябва да се примирят, колкото и различен начин на живот да са водили, сега трябва да се научат да живеят заедно под откритото небе.

***

Доста време се колебаех дали да прочета книгата, самата идея ми звучеше някак доста сложна, но след това случайно попаднах на трейлър на книгата. Едва след като го изгледах си казах, трябва да прочета това. Добре, че от време на време се слушам, защото това определено е книга, която не се вписва в традиционната идея за антиутопия или фентъзи. Реално не става дума за един свят, повечето пъти или се говори за това "идеално" място, където нищо не може да ти се случи, или пък за онова, в което ако не може да се защитиш, няма голяма вероятност да оцелееш.

“She looked up. “A world of nevers under a never sky.”
She fit in well then, he thought. A girl who never shut up.”


 Точно това в цялата идеята ме грабна от самото начало, как тези два свята са съчетават (дори няма да споменавам, че разделението не спира само до тук) без това по някакъв начин да направи идеята прекалено сложна или претрупана.

 Авторката е успяла да изгради един свят, който на пръв поглед има прекалено много елементи в себе си, но въпреки това е толкова лесно да навлезеш в него. Всичко, което научаваш става страница по страница, запознаваш се с герои, които в началото нямат ама абсолютно нищо общо по между си, за да стигнеш до момента, в който виждаш как цялата картина се е променила из основи.

“Because people are more than emotions. People have thoughts and reasons for doing things.” 

Ариа цял живот е чувала, че зад стените на купола, не може да намериш нищо друго освен смърт. Никога не и се е налагало да се бори за оцеляването си, но изведнъж всичко буквално се разпада пред очите й и няма друг избор освен да се научи как да живее като хората, от който цял живот се е бояла. Може да не е типичната bas ass героиня, но определено има много потенциал в себе си.
Колкото до Пери, ами той си е дивак, ама в добрият смисъл. В един момент ти идва да го удариш с нещо по главата, а в следващият да искаш да го защитаващ, не че му е нужно, и сам се справя доста добре.


“Aria... everyone feels lost and low. It's how a person acts that makes them different”

На моменти имах чувството, че нещо ми липсва. Просто очаквах малко повече действие, въпреки че краят определено ме накара да се залепя за екрана. Наблегнато е главно на това как се променят Пери и Ариа и на това да се изгради една идея, която да ти привлече вниманието. Но именно краят на книгата беше този заради, който съм сигурна, че втората книга ще е още по-добра.
Under the never sky, определено успява да излезе от определените норми в жанра. Може да те пренесе в един свят, където не знаеш на кого да се довериш. Един свят, който те запознава с двама герои, които са загубили всичко, които се предполага, че трябва да се мразят, които разбират, че не винаги всичко, което знаеш е истина. Когато всичко в теб ти подсказва да седиш далеч, единственото което се върти в главата ти е, колко далеч мога да стигна без да изгоря.


18 септември 2016 г.

Back To School Tag


Back To School Tag


Благодаря на Yuli Atta за тага.

1.Кой клас/курс си?
Тази година ще съм първи курс.

2.За какво се вълнуваш/притесняваш относно предстоящата учебна година?
От една страна ми е много любопитно как точно протича един ден в университета, но от друга всичко това е напълно ново за мен, градът, хората и животът като цяло. Но въпреки че в началото няма да е лесно, нямам търпение да разбера какво е.

3.Любимата част от подготовката преди училище/университет?
Както повечето от вас и аз обожавам да си купувам неща за училище, тетрадки, листчета, химикалки, всевъзможни неща. Дори преди началото на всяка година си обещавам, че този път ще опитам да съм по-прилежна. По-добре е да не ми виждате тетрадките в края на годината, определено са далеч дори от идеята за прилежност.


4.Какво мислиш за училището и класа си/университета и групата си?
Още не ги познавам, но се надявам да си паснем. Все пак идеята е че всички там са избрали една специалност и би трябвало да имаме сходни интереси. Но това е само на теория. А колкото до университета външно много ми прилича на Хогуортс(нищо, че аз няма да уча в ректората, пак ми харесва)

5.В колко часа ставаш за училище/университета?
Това е почти като с моята прилежност, всяка година в началото(ако съм първа смяна), ставах към 6:20, но след няма и месец започвах да ставам към 6:50. Втората смяна беше, когато ми се стане. Колкото до тази година много се надявам да не се налага да ставам преди 7.

6.Старателна ученичка/студентка ли си?
Много се радвам, че помня лесно, защото ако опираше до това да седна да уча, до никъде нямаше да стигна. Повечето пъти учех най-много ден преди контролното или преди да ме изпитат, но въпреки това си завърших напълно успешно. (моят почти мързел се отплати, под това имам предвид, добре че от време на време се сещах, че нямам оценка и ще ме изпитват.)


7.Раница или дамска чанта?
Обикновено нося чанта, но си взех и раничка, която е супер удобна и смятам тази година да съчетая и двете.

8.Стил на обличане в училище/университета?
Най-вече гледам да ми е удобно, но и да изглежда сладко. С дънки, блуза може и с рокля зависи от времето. Мога да сложа високи боти или равни обувки, зависи в какво настроение съм.

9.Интересен/забавен спомен от училище/университета?
До 12 клас смених 5 различни класа. В 3 клас, точно се бях преместила в града и имах чувството, че няма да свикна никога, но още на първият ден разбрах, не само, че не съм единствената нова, а и че другото дете е от моят край. Затова седнахме заедно, а когато излязохме майките ни вече си говореха и се оказа, че бащите ни са учели заедно. Около 10 минути седях и се чудех какъв е шанса това да се случи.


10.Кого тагваш?

От своя страна тагвам Кая, Илияна и Скот и Стайлс

16 септември 2016 г.

Златният мост - Ева Фьолер

Златният мост

Ева Фьолер

Казват, че любовта устоява на всичко, дори на времето. Ами ако изведнъж просто забравиш, че някога си обичал...

Минава цяла една година, в която Ана вече е част от пътуващите във времето. Със Себастиано преминават през множество опасни мисии, но една задача в Париж променя играта из основи. Когато Ана разбира, че приятелят й е в капана на времето и то не къде да е в Париж през 18в., дори не се замисля преди да се качи на самолета. Дели ги само един златен мост и има няма 400 години. Но има една мъничка подробност, Себастиано не помни нищо, даже се мисли за мускетар длъжен да защитава кардинала. И просто така зад края на моста, Ана се озовава в центъра на една кралска интрига, за която всеки е чувал, а тя е длъжна да преживее.  Може ли да накара Себастиано да се влюби в нея отново или просто трябва да се изправи срещу него? От пищни балове до подмолни игри, какво още крие това пътуване във времето?

***

След поредица от романтични романи имах нужда от нещо различно, така се вписа Златният мост. В началото започнах малко с предубеждение, не че не харесах първата книга, просто не беше оставила особен спомен у мен. Мислех си, че това ще ми развали четене, но още в самото начало напълно забравих, че е имало първа книга. Точно това, което не помних обаче беше описано просто и разбираемо, за разлика от първата, в която имаше моменти, в които не разбирах всичко, но сега за няколко страници опознах по-добре историята, от колкото за цялата предишна книга.

"Любовта често е по-силна от разума, Ана. Сляпа е за опасностите."

Пътуването във времето винаги ми е било много интересно, затова и нямаше как да прескоча тази. Чела съм и други подобни, но за първи път попадам на авторка, която толкова добре да е проучила всичко. Историята ми е слабост и просто нямаше как да не ми се набие на очи, както в предишната така и в тази, колко достоверно е описано всичко. Щом имаш онова усещане, че като си затвориш очите може да се пренесеш там, значи авторът си е свършил добре работа. 

Другият елемент, който ме изненада много приятно беше това, че книгата съчетава реално историческо време и една история, за която всички са чували, Тримата мускетари. Въпреки че не съм чела книгата на Дюма, стилът на писане успява да те предразположи до такава степен, че да си мислиш, о да това много ми напомня на книгата за Тримата мускетари. (дори да не обичате историята лесно може да се ориентирате, няма как да не сте чували за кардинал Ришельо, или точно преди управлението на Краля Слънце, Луи XIV). Всеки един детайл, от дрехите, баловете и цялостната обстановка е изпипан до съвършенство, заедно с всичките проблеми на онова време, в което Ана намира начин да се впише.

"Да, той беше шпионин и служеше на грешната страна, ала аз бях безнадеждно влюбена в него."

Не знам колко опит е успяла да придобие в тази една година, но определено ми изглеждаше като друг човек. Вярно, че този път знае какво прави, но все пак има една малко по-борбена част в нея, дори на моменти усещаш как успява да преглътне цялата ситуация със Себастиано. 

Признавам си, че в първата книга малко го приемах за даденост, той просто беше там и изпълняваше някаква задача. Но сега, когато дори не помни кой е за първи път ми стана интересен като герой. Започнах да следя действията и решенията му, чак сега разбрах, че реално аз го харесвам. Но едно нещо, което го имаше в първата книга намери мястото си и тук. Ана и Себастиано никога не изпълняват мисията си сами. Зад тях има цяла група от второстепенни герой, като всеки от тях има своята история. Никога не знаеш какво точно си мислят, а и Ана няма как да пита.(бариерата и цялата ситуация с тяхното пътуване във времето е доста по-различна като идея, но именно това е още един фактор към това, историята да се отличава.)

"- Всъщност кои сте вие, старите? От къде идвате? Да не сте нещо като боговете на Олимп? Както при Пърси Джаксън? Само че във вариант пътуване във времето? Вие в действителност стари ли сте?Или е част от дегизировката? И какво, по дяволите, имаш под превръзката на окото си? "

Не винаги успявам да почувствам същата тръпка, докато чета продължението на някоя книга. Но Златният мост не само, че е едно невероятно продължение, а и надминава първата.


Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност да прочета книгата.

15 септември 2016 г.

Съвети за последна учебна година

Съвети за последна учебна година



Честит 15 ти септември на всички. Пожелавам ви една много успешна учебна година.

Тази година за мен е малко по-различна, да най-вероятно ще идна на първият учебен ден, но като бивша ученичка, чувството е доста странно, особено след като 12 клас мина толкова неусетно. Може би за някой от вас предстой да минат по същият път, дали тази година или следващата, но може би един два съвета ще са ви от полза. Не знам до колко ще успея да направя този пост последователен, но ще се опитам.

Първото и едно от най-важните неща, не откачайте и не позволявайте на другите да ви влияят. Тази една година ще мине неусетно, сигурно 100 пъти са ви го казвали, но наистина е така, аз последните месеци дори не ги помня. Насладете се на тази една година, но и не забравяйте да я направите незабравима. Мога да ви гарантирам, че в следващите месеци, всеки, ама наистина всеки, било то близък или само познат, ще ви пита, къде, какво и защо ще учиш. Ако вече знаете, браво на вас, аз лично си смених мнението не знам колко пъти и до последният момент не знаех какво точно ще стане. Така че колкото и да ви писне да ви питат едно и също, просто не им обръщайте внимание, не се притискайте, когато сте готови ще разберете.

Следете срокове
Това май е най-важното, особено ако ще кандидатствате в няколко университета. Всеки един от тях има различни изпити, балообразуващи оценки и дати за поддаване на документи. Бих ви предложила да си запишете всичко, аз си имах отделно календарче, на което отбелязвах кое, кога и как.  Един съвет, в фб има много групи, в зависимост от университета, където се качва информация и се обсъжда между кандидат-студентите. Определено на мен ми беше много полезно, а и винаги може да питате някой, ако имате въпроси.

Балът
Това е един от най-неусетно минаващите дни, след всичката подготовка, търсене на роля, обувки... Когато тръгвате да търсите рокля, просто бъдете търпеливи и не тръгвайте с определена нагласа. Аз преда да замина за Асеновград, си казах, не няма да е тъмно синя рокля, но познайте каква беше... Мерете, така или иначе продавачите ще се опитат да ви облекат във всевъзможни неща, вижте кое как ви седи и чак тогава започнете да пробвате по конкретни модели.


Относно грим и прическа, зависи дали ще ги правите сами или при професионалист. За изпращането направих всичко сама, но за бала реших да разчитам на друг. Въпреки че реално не знаех какво ще направят, имах запаметени снимките на това, което исках и реших да рискувам. Явно извадих късмет, защото останах много доволна, но и сами да решите да го правите, предварително опитайте няколко пъти у дома.


Матурите
Единственото, за което бих ви посъветвала по от рано да знаете е каква ще е втората ви матура(и трета в случай, че някой ще държи и такава). Както казах в 12 клас повечето учители няма да ви натоварват, особено вторият срок, така че спокойно ще може да учите над избраните предмети. Не го отлагайте до последно, аз си повтарях от утре почвам почти до края на април. По литература, ако си знаете произведенията и сте направили всичките предходни матури няма да имате проблем. В самият ден на изпита няма да ви лъжа ще се шашнете, но в момента в който седнете и започнете изпита всичко ще ви олекне, още повече след като излезете от залата.

След като всичко около завършването приключи ще дойде време да се кандидатства. Не се притеснявайте и аз си нямах на представя какво правя, или питах или четях каквото ми попадне, но реално нямах идея какво точно трябва да правя, но пък се оправих.( 10 points for gryffindor).

Как точно протича кандидатстването (говоря конкретно за Софийски университет, но предполагам и в другите е подобно)
1. Спирате се на специалностите, който ви вълнуват. Разглеждате какви оценки и от къде ви трябват.
2. Съответно, ако ви е необходим някой от техните изпити плащате таксата за него, записвате си кога е и чакате да обявят дати и стаи, за да се явите(имайте на предвид, че някой предмети имат и предварителни изпити).
3. След като излязат резултатите от изпитите и матурите ще трябва да си пуснете заявление за класиране, отново да платите таксата за това и да подредите желанията си. Внимавайте какво пишете, после нямате право на смени.
4. След това започват едно по едно да излизат трите класирания. В зависимост от това трябва отново да идете да подадете документи за записване и да платите семестъра.
5. Накрая вече се следи за общежитията и други подобни въпроси.

Този пост май се получи прекалено дълъг, но все пак се надявам да съм ви била полезна. Отново ви пожелавам успех и не забравяйте, че и други около вас преминават през същото. Може би след един месец ще напиша още един пост, но този път за първата седмица като студент.


12 септември 2016 г.

New Tv Series

  New Tv Series  
#Summer




Чудех се с какво да разнообразя постовете напоследък, с  пост за 
сериали, защо не. Напоследък прекалено много сериали започнаха да ми стават безинтересни, просто още след 5 или 6 сезон спрях да гледам и дневниците и малки сладки лъжкини, а и доста други. И така се оказа, че след края на Game of thrones(само аз ли смятам, че последният епизод беше епичен!) и Outlander, нямам какво да гледам, ама нищо. Тук се включва невероятната помощ на Павлина, когато става дума за филми, съм като енциклопедия, винаги знам за кой актьор става дума, гледала съм какви ли не филм(направо си е цяла друга тема, когато става дума за любими филми), но за сериалите не винаги ми идва музата да седна и да гледам, но когато случайно нарочно тя ми пребута някой, нямам друга възможност освен да седна и да го гледам. Стигнахме до същината на поста, кой сериали гледах това лято и какво мисля за тях.

Prison Break
Започвам от там, че този сериал се превърна в един от любимите ми, изобщо. Имам чувството, че всеки го беше гледал без мен. Историята се върти около Майкъл, който умишлено влиза в затвора, за да измъкне брат си, който е осъден на смърт. На пръв поглед всичко звучи интересно, но още в началото на всички им става ясно, че това е най-великият план за бягство от затвора, някога. И заедно с това се намесва и целият живот зад решетките, цялата история е представена изключително реално, а планът за бягство е толкова сложен и навързан, че имаш нужда да изгледаш още един епизод. Просто няма как да започнете сериала и да не харесате героите или историята, просто е невъзможно. Още след края на първи епизод бях като пристрастена, определено го препоръчвам на всеки.


Baby Daddy
Оказа се, че обичам ситкоми. От доста време не бях гледала такъв, но това лято започнах цели два. Харесва ми колко бързо се гледа един епизод, забавно е, не се налага да се впускаш в поредната драма(въпреки че и тук има такава, но не чак толкова голяма). Тук нашето главно действащо лице се оказва нищо не подозиращият Бен. Един ден просто ей така му оставят кошница с бебе. Да, казах кошница с бебе, неговото дете, за което той няма никаква представа. И просто ей така, той заедно с брат си Дани и съквартиранта си Тъкър, решават да огледат малкото момиченце. Добре, че се намесва и Райли, най-добрата приятелка на Дани, в която той е влюбен, докато Райли е влюбена в Бен. С две думи, всички е наопаки плюс имаме си трима мъже, който дори не зная как да сменят памперс.


How to get away with murder
Надявам се никой да не забелязва рязката промяна в сериалите, не подбирам. Чак сега се замисля, филми за бягство от затвора, как да ти се размине убийство, взех сериозно да се притеснявам за себе си. Да сериала... за него говорех, спирам да се разсейвам. Още една история, в която се влюбих. Като малка исках да стана адвокат, може би това е една от причините толкова да харесам историята. Говори се за студенти по право, който буквално трябва да приложат наученото в часовете на практика. До самият финал всичко се движи в две линии, как да покриеш убийство и да водиш нормален живот, до колкото това е възможно.


Young and Hungry
Още един много забавен ситком. Единственото, което не им харесвам, че от един момент нататък много започват да повтарят едно и също, но го преживявам. Историята тук се върти около Джош и Габи. Той е милионер, а тя му е готвачка, ужасно непохватна и неспособна да не се намесва в проблемите на хората готвачка. Която очевидно не знае правилото за отношенията с шефа, въпреки че на пръв поглед историята звучи супер проста, всичко е направено с голяма доза хумор.


Stranger things
Сравнително по-нов сериал, който изгледах само за ден. Не съм сигурна, че дори мога да ви обясня сюжета в няколко изречения. Главното е, че едно момченце изчезва, а зад това не седи нещо, което се вписва в обичайните норми, а за да не става скучно се включва и едно момиченце със свръх способности. Действието се развива през 80, досега не бях гледала подобен филм, но въпреки това можех да оценя колко добре е направено всичко. От дрехите до декора, нямаше нещо, за което да не е помислено. Не мога да кажа, че често гледам страшни филми или сериали, просто защото не си струва, но този определено не влиза в тази категория. И дори да сте от групата, който се плаши лесно, съм убедена че този сериал ще допадне и на вас.




Е това беше, не съм гледала кой знае колко, но пък поне съм доволна. Сега само се надявам есента да започне убедително, реално чакам само няколко сериала да почнат, както казах доста спрях, но се надявам да ни зарадват и с някой нов.