31 август 2016 г.

Град от кости - Дискусия


Град от кости - Касандра Клеър
Дискусия


За втори пореден месец с Павлина от my world covered in books се опитваме да скалъпим нещо като диалог за книги, който си избираме в началото на всеки месец. Знам, че една от книгите за този месец беше Елинор и Парк, но настъпи малка промяна в плана. Въпреки, че и двете прочетохме книгата, просто не беше една от онези истории, за който искахме да напишем дискусия, затова минахме на план Б. Отново предупреждавам, че в дискусията има спойлери за книгата.

П.П.: Не знам от колко време планирахме да прочетем книгата, но се радвам, че го направихме. Въпреки че в начало бях леко скептично настроена, обичам книгите на Касандра, но след филма и сериала, не мислех, че има с какво да ме изненада. Мога да кажа, че светът на сенките ми влезе под кожата. Цялостната идея много ми харесва, а това дори не е първата ми среща с историята. Въпреки че съм чела Адски устройства и Лейди Полунощ, в Град от кости намерих съвсем нови аспекти на историята, която си мислех, че познавам, точно това е причината толкова много да харесвам стила на Касандра Клеър.  

П.Г.: Аз също съм имала предишен опит със светът на сенките, когато преди година четох Ангел с часовников механизъм, но както съм споменавала няколко пъти, нещо в книгата – дали факта, че се развиваше в миналото, неподозиращата за силите си Теса или цялата идея зад роботите убийци, не знам – нещо просто ме дърпаше назад и никога не продължих. От известно време исках да прочета Град от кости, но си имах едно наум, че може и отново да не се окаже моята чашка чай. Но понеже  сериала и филма са страхотни и покрай вечните дебати кое от двете отговаря повече към книгата, се реших да направя тази крачка.

П.П.: Това, което ми направи най-голямо впечатление беше именно разликата между филма и сериала. Беше ми много интересно да разбера къде точно се криеше истината. Определено филма се доближава повече, но пък сериала е готин, ако го гледаш, без да знаеш, че е адаптация. Точно затова е по-добре да се чете книгата. Това, че знаех финала разваляше момента на изненадата и въпреки това обаче се насладих на всяка страница.

П.Г.: Определено я прочетох на един дъх и, въпреки че съм абсолютно против спойлерите (все още отказвам да изгледам Игрите на глава, защото не съм прочела книгата), знаех, че книгата ще обясни много неща, които двете адаптации са пропуснали. Филма определено се доближава повече, но пък почти всички герои си ги представях точно, както бяха в сериала – Клеъри в сериала е супер дразнеща и лигава и повече припомня на другите какво трябва да се свърши, вместо реално да прави нещо по въпроса, но тя в първата книга е точно такава! Беше странно да чета опитвайки се да я поставя в образа на супер яката и badass Лили Колинс, но истината е, че за мен Кат успя да докара онази досадна нотка. И разбира се, за да не си помислите, че имам нещо против Клеъри – изобщо не е така, възхищавам се на жертвоготовността ѝ и желанието ѝ да помогне на майка си.

П.П.: Оценявам добрите и лошите черти на Клеъри, но отново благодарение на спойлерите (не знам как научавам всичко, което не трябва – или е случайност или е карма, но това е друг въпрос), знам колко много ще израсне Клеъри като герой. А да не говорим, че през почти цялата книга нямаше момент, в който да не се смея с глас на глупостите на Джейс. Той определено е мой тип герой, въпреки че в края на книгата определено не очаквах да го видя в светлината на напълно изгубено момче, но някак си по този начин осъзнах, колко много Джейс и Клеъри се допълват, като двойка и именно добрите и лошите им черти ги правят толкова добър отбор.

П.Г.: Джейс със сигурност ще се превърне в един от любимите ми мъжки персонажи – саркастичните му коментари, арогантността му и загрижеността му за Клеъри са само част от причините да ги ship-вам толкова много двамата, но тук отново бях разочарована от начина, по който се разви сцената на целувката им в сериала – ще пропусна момента, в който хабя енергия да се ядосвам на мястото, на което се случи и всичките хора, които бяха там, а ще премина към по-съществената част – нямаше никаква романтика. Двамата са толкова сладки и спонтанни в книгата и във филма, докато химията между Дом и Кат напълно липсва. И така или иначе говорим за двойки, искам да спомена Алек и Магнус – въпреки че срещите им във книгата са много по-малко пак бяха такава наслада, понеже този bromance е живот!

П.П.: Касандра Клеър определено знае как да създава допълващи се персонажи, а като съчетаеш това и с история, изпълнена с толкова много загадки и напрегнати моменти, се получава една книга, която непременно трябва да се прочете. Идеята зад реликвите на смъртните, историята на ловците на сенки и враждата между Валънтайн и Клейвът са много добре изпипани, а въпросите, които остават след прочитането на последните страници, ме накараха да осъзная колко много се различава първоначалната ми представа, от това, което се случи. Въпреки че това е първата книга на Касандра Клеър, тя по нищо не отстъпва на останалите нейни книги, които съм чела.


                   Оценка ПП:4*                                                          Оценка ПГ: 5*


Септември :

Отново дойде време да обявим книгите за следващият месец и този път няма да увъртам, а направо минавам на въпроса.
Първата книга, на която се спряхме е Under the never sky, залагаме на нещо не толкова популярно тук, но пък изглежда доста интересна и нямаше как да не дадем шанс и на нещо малко по-различно. А другата книга е Ш-ш-шт!, честно нищо не знам за тази книга, но какво пък, настроена съм на вълна за нещо неочаквано. Надяваме се и дискусията за този месец да ви е харесала, а тук може да прочетете и тази за Академия за Вампири.

Линк към предишните две дискусии.


Линк към ревютата ми за месеца.

29 август 2016 г.

Град от кости - Касандра Клеър

Град от кости

Касандра Клеър

Светът не може да бъде само черно-бял, но винаги трябва да има баланс между двете. Добро и зло, може да вярвате в каквото искате, магии, чудовища или пророчества, но светът на сенките е много по-сложен, от колкото можете да си представите. За Клеъри всичко е просто такова, каквото го вижда, има приятели, семейство, един почти съвършен свят, но това е преди да разбере, че целият и живот се основава на една лъжа. Във вените и тече кръвта на ловците на сенки, наполовина ангели на половина смъртни. Те може да са невидими за нормалните хора, но винаги се крият в сенките, борейки се с демони, долноземци и всякакви видове чудовища.  Но дори Ловците на сенки са имали трудни години, в който всеки е бил срещу всеки, а сега едно момиче, което дори не подозира каква е , застава по средата на един свят на прага на война.
Тайни, лъжи и битки със злото, са само една малка част от светът на Ловците на сенки.

***

Признавам си, че дълго време отлагах прочитането на книгата, може би главно поради факта, че вече бях гледала и филма и сериала и не очаквах, че има с какво да ме изненада. Но исках да я прочета, особено след края на принцеса с часовников механизъм имах нужда отново да се потопя в светът на сенките. Очаквах, че знам всичко за историята, но се оказа, че дори не знам в какво се забърквам като я започвам.


“Have you fallen in love with the wrong person yet?'
Jace said, "Unfortunately, Lady of the Haven, my one true love remains myself."
..."At least," she said, "you don't have to worry about rejection, Jace Wayland."
"Not necessarily. I turn myself down occasionally, just to keep it interesting.”

Както казах имах някаква изградена представа за героите, очевидно доста грешна спрямо някой от тях, но дори въпреки че в някой откривах неща, който не харесвам в други нямаше как да не се влюбя. Клеъри може би беше героят, който малко ме разочарова, осъзнавах че всичко, което се случва може тотално да те побърка, но на моменти се чудех дали, ако не спре да си повтаря, че трябва да е силна и да не мрънка, няма най-после да направи нещо, както трябва. (тук идва момента, в който аз съм чела Лейди полунощ и знам, че много неща ще се променят и именно за това почти не обръщах внимание на моментните и изблици.) Но някак си комбинацията и с Джейс няма как да не ти влезе под кожата. Обожавам саркастични герой е той е точно такъв, дори външно да изглежда сякаш не му пука за нищо, някъде дълбоко в себе си е много повече човек, от колкото ангел.


“It means 'Shadowhunters: Looking Better in Black Than the Widows of our Enemies Since 1234'.”

Институтът е мястото, където се случва магията, извън неговите стени може да попаднете на всичко от демон до вампир. Алек и Изи определено са неразделна част от екипа, но да не забравяме и най-добрият приятел на Клейри, Саймън, който за разлика от другите е просто мундан, или човек с други думи. Те са доста интересен отбор, Клери не знае нищо за целият свят, но трябва да бъде част от него. Джейс е роден за това, а Алек си е Алек и няма как да не го обичаш. (сигурна съм, че и Магнус мисли същото, искам да видя още от тях, толкова са сладки.) Изи е момичето, което може да е малко щуро и готово на всичко, но все пак по някакъв начин винаги седи до момчетата и гледа да не изостава. Ако Джейс не беше толкова отрицателно настроен към Саймън двамата биха били доста забавна комбинация. А като прибавим и появата на най-големият враг на ловците на сенки, картинката става много цветна. 


“The boy never cried again, and he never forgot what he'd learned: that to love is to destroy, and that to be loved is to be the one destroyed.”

Едва след като прочетох книгата осъзнах, защо на мен нещо сякаш не ми достигаше през цялото време, а това е именно, че това е първата книга та Касандра. А аз съм чела последната, в която стилът и на автор дори не може да се сбърка. Но въпреки това, знам какво може и няма как да не продължа поредицата. Обожавам този свят и със всяка една книга, която прочитам все повече се влюбвам в него. С адските устройства опознах старият свят на ловците на сенки, видях с какво са се борили те, но това е една напълно различна история, с нови герой, битки и преврати и от сега знам, че ще я обикна не по-малко от останалите й книги.



Град от кости е само началото на една поредица превърнала се в любима на милиони, а сега и аз разбирам как е започнало всичко. С изчезването на бокала на смъртните и един откачен отбор от ловци на сенки. 

26 август 2016 г.

My Fictional Bookish Girl Squad

My Fictional Bookish Girl Squad


Знам, че малко се забавих с този таг, но никога не е късно, благодаря на Мери за него.

1.Героиня, която ще те накара да излезеш навън, когато нямаш настроение:
Определено Роуз от Академия за вампири, виждам как, ако откажа да изляза най-много да ме заплаши да ме хвърли през терасата за по-бързо, но ако не друго ще си прекараме добре. (без частта с изхвърлянето)

2.Героиня, която ще е до теб в трудните ти моменти:
Теса от Адски устройства е една от най-милите героини, за който съм чела, звучи ми като човек, който винаги би останал до теб каквото и да става. (не веднъж го е доказвала)

3.Героиня, на която можеш да довериш проблемите си и която винаги е готова да те изслуша:
На кой друг освен Шази от Гневът и зората, не че нейните проблеми не са и достатъчни, че да я товара и аз, но не мисля, че би оказала. А и дава добри съвети и разказва увлекателни истории, поне може да те разсее.

4. Героиня, която ще ти помага, когато се местиш:
Пайпър от Героите на Олимп, не знам дали със сила ще стигнем до някъде, но определено чарът, който може да накара всеки да направи каквото иска ще ни е от полза, а и ще е по-лесно.

5. Героиня, с която можеш да клюкарстваш:
Изабел от Град от кости, въпреки че съм само на първата книга Изи ми изглежда като някой готов да клюкарства по всяко време. (но вижте и стенещата Мъртъл съм убедена, че знае всички тайни на Хогуортс)

6. Героиня, с която да отидеш на почивка:
Ако кажа Клеър от Друговремец, дали няма да вземе и Джейми, звучи ми като добра идея.

7. Героиня, с която ще ти е удобно дори и да не си говорите през цялото време:
Селена от Стъкленият трон, не знам защо но нещо ми подсказва, че дори само да седим и да четем ще ни е добре.

8. Героиня, която винаги е готова за нови приключения:
Ема от Лейди полунощ е точно типът откачалка готова на какво ли не.

9. Героиня, която ще излъже в напрегнат момент само за да те спаси:
Не знам до колко ще излъже, но Анабет си е достатъчно умна, че да ни измъкне след това.


10. Героиня, която ще ти помага да учиш:
Тук няма как и аз да не кажа Хърмаяни, това сигурно ще е най-приятното учене в живота ми.


От своя страна тагвамПавлина ,Габи Николова и Eva-Mariya Petkanova

24 август 2016 г.

6 Причини да прочетете Пърси Джаксън

6 Причини да прочетете Пърси Джаксън


В началото се опитах да пиша ревюта на поредицата, но просто не ми хареса как се получават. Затова ще сменя стратегията и ще ви дам 6 причини да прочете Пърси Джаксън и боговете на Олимп. Преди да започна трябва да кажа колко ми хареса поредицата, въпреки че ми отне толкова време да я завърша, така максимално се насладих на историята. Дори книгите да спада към по-детските това по никакъв начин не отнема от чара им. А сега нека премина и към причините да дадете шанс на поредицата.

Митологията
Няма как да не започна от тук, просто защото съм голям фен на гръцката митология, а тук става дума именно за това. Деца на богове и то със собствен лагер, как да не ти се прииска да я започнеш. Дори да не си запознат с легендите и митовете,  с всяка една книга ще невлезеш все по-навътре и дори няма да разбереш кога си се влюбил в целият свят. А това, че има и една малко съвременна нотка в нещо толкова древно като гръцката митология е само още една причина да се запознаете с лагера на нечистокръвни.

“Wow," Thalia muttered. "Apollo is hot." 
"He's the sun god," I said.
"That's not what I meant.”


Триото - Пърси, Анабет и Гроувър


Представете си още една версия на Хари, Рон и Хърмаяни, поне лично аз винаги за тях се сещах, докато четях за подвизите на Пърси. Въпреки че тук не се наблягаше във всяка една книга за тях като отбор, все пак усещаш връзката, която имат помежду си. Буквално са хвърлени в епицентъра на събитията и нямат друг  избор освен да се научат как да бъдат герой.

Хуморът
Просто е неизбежно книгата да не е ужасно забавна щом я е написал Рик Риърдън, ако не сте чели негова книга, направете го. Имало е случай, в който съм се смяла с глас само на името на глава, а да не говорим за съдържанието. Стилът на писане е наистина уникален и трябва да му се даде шанс.

“Percy: Don't I get a kiss for luck? It's kind of a tradition, right?
Annabeth: Come back alive, Seaweed Brain. Then we'll see.”

Подвизите
Вече споменах, че непрекъснато пращат героите от лагера на подвизи, а какво означава това ли, ами представете си един оракул набутан в таванско помещение все да те праща на някаква мисия, която има голяма вероятност да те убие. Забавлението е пълно. И дори повечето пъти(винаги)подвизите да са напълно не безопасни за деца, имайте на предвид, че не са обикновени деца, а полубогове склонни да се замесват във всякакви на вид проблеми.

Пророчествата
Така или иначе говорим за оракула, да този на тава. Не стига, че те праща на убийствени мисии, а може би и има пророчество, което вещае, че може би ти ще си причината Олимп да падне. Никакво напрежение, това е нещо нормално за лагера, както и да имат магическа храна, която да те лекува.

Приключението никога не свършва
Не знам до колко това е причина, но когато аз започнах книгата си нямах и на представа, че след края на тези пет книги има още една поредица, която продължава историята, но има и още нови герои и мотиви ( Героите на Олимп). Точно започнах Героите на Олимп и вече съм обсебена, как една идеята, която е поднесена под друг ъгъл не се изчерпва. Въпреки че на пръв поглед всичко се върти около едно, историята сякаш няма края.


“My name is Percy Jackson. 
I'm twelve years old. Until a few months ago, I was a boarding student at Yancy Academy, a private school for troubled kids in upstate New York.
Am I a troubled kid?
Yeah. You could say that.”

Това са само част от причините, поради който аз обичам тази поредица. Хумор, динамика и екшън на фона на гръцките богове, който винаги се опитват да се докажат. А да не забравяме и че винаги са замесени няколко герой. А вие чели ли сте поредицата? 

22 август 2016 г.

1 YEAR OF BLOGGING

1 year  of blogging

Не мога да повярвам, че мина цяла една година от както създадох More book summary. В началото дори не знаех в какво се забърквам, но ето ме тук, пиша този пост и се чудя кога мина цяла година. За мен създаването на тази блог беше нещо много импулсивно, не очаквах да намеря толкова много хора, който сега чувствам сякаш ги познавам лично. Чудех се какво да направя за годишнината и намерих този таг, надявам се да ви е интересн.

SECRET LIFE OF A BOOK BLOGGER TAG


От колко дълги си блогър?
Официално от 1 година. Въпреки че написах първият си пост малко преди това, просто не му беше дошло времето да се захвана с това.


На какъв етап мислиш, че ще спреш?
Когато усетя, че вече не пиша с желание, а просто по навик. Не очаквах, че ще продължа да го правя дори месец, а да не говорим за цяла година.

Какво я най-хубавата част?
Може да е клиширано, но най вече това, че се запознах с толкова много хора, който обичат същите неща като мен. А също така и това да виждам как нещо, което правя има някакво значение и не е безцелно.

Колко време ти отнема да се подготвиш?
Понякога успявам веднага да се настроя, но има моменти, в който седя и гледам в точка прекалено дълго време.



Коя е най-лошата част? Как се справяте с нея?
Единственото, за което се сещам е моментите, в който нямам време да седна и да напиша нещо, а наистина искам да го направя, но това са само моменти и после всичко отново започва да върви както трябва.

Колко време ти отнема да създадеш/намериш картинки за постовете?
Много, много дълго.Понякога имам някаква идея в главата си, но блогър отказва да ми съдейства и всичко пак се почва на ново, но въпреки това ми е доста забавно да го правя.

Какво носиш, докато пишеш пост ?
Зависи от сезона, но главно нещо удобно.

По кой герой си падаш?
Знам, че се повтарям за не знам кой път, но в тези тагове все едни въпроси има. Джейми от Друговремец.

Кой автор би искала да е част от блога ти?
Доста труден въпрос, харесвам толкова много, но Дж. К. Роулинг си е Дж.К.Роулинг.




Какво мислиш за блогърското общество? Че без него нямаше да пиша това сега. Една малка, но обединена общност, която ме кара да се усмихвам.

Какво мислиш, че трябва да се направи за един успешен блог?
Просто да бъдете себе си, няма значение дали е успешен или не, стига да ви доставя удоволствие.



***

И не на последно място искам да ви благодаря, че четете това, което пиша. Пиша, защото ми доставя удоволствие, защото намерих нови приятели и заради тези, който ме накараха да повярвам, че мога да го направя. 1 година може да не е много, но през нея се случиха толкова различни неща и блогът е едно от тях. 

20 август 2016 г.

Парченца от нашият живот - Хелън Дънбар

Парченца от нашият живот

Хелън Дънбар

Понякога животът е прекалено кратък и за един миг може да загубиш всичко. Но дори, когато всичко ти се струва потънало в мрак, се научаваш да живееш за онези моменти, които те карат да се бориш за живота.
Кал, Лизи и Спенсър винаги са се подкрепяли, за всички те са най-добри приятели, но истината е много по-дълбока. Преминали са през какво ли не, докато всичко не се сгромолясва и не се разбива на парченца.
За Кал двете най-важни неща са приятели му и бейзболът, а когато губи и двете единственото, което му остава е да се научи как да живее отново. Без Лизи нищо не може да е същото, но и гласовете в главата му не му помагат да превъзмогне загубата.
Животът продължава да си тече, а Кал трябва да се научи как да се справи с новото сърце, което бие в гърдите му.

***
Въпреки че рядко чета този тип истории, от време на време имам нужда да прочета за нещо, което показва животът такъв какъвто е. Може не винаги да е лесен, може да ни кара да страдаме, но това не променя факта, че това е реалността, а тази книга отразява точно това, истинската страна на живота.
Започнах книгата с идеята, че ще е тежка и може леко да ме депресира, но останах много приятно изненада, че не е съсредоточена само върху смъртта, а и върху онези моменти, за които живеем. Лизи, Кал и Спенсър имат онзи тип неразрушима връзка, която може да победи дори смъртта. Всеки един от тях е много различен сам по себе  си, но заедно те винаги са намирали начин да загърбват хорското мнение и да се подкрепят един друг.

"Не знам какво да правя, за да държа сенките настрани, когато те са вътре в мен и кънтят като лошо настроен барабан."

Лизи е тази, която е страдала най-много и която се е научила как да крие всичко в себе си. Животът и никога не е бил лесен, с майка алкохоличка и непрестанни проблеми, но тя има Кал и Спенсър, без които може би отдавна щеше да се предаде. Точно затова смъртта и е много по-тежка за Кал. Той не просто губи надеждите си за бъдещето, но и се чувства сякаш не е успял да защити най-добрата си приятелка. Той може да е бил звездата на отбора, но не от момчетата, който парадират с това. Той е от онези, който седят в сянка и от далеч наблюдават, без дори да посмеят да заговори единственото момиче, което искат.
В момента, в който се събужда и разбира, за смъртта на Лизи и че няма да може да играе както преди, е един от онези превратни моменти, в който знаеш че животът ти никога няма да бъде същият. Гласът в главата му не спира, нито пък вината, която го разяжда. Но Спесър е там, връзката между най-добри приятели е тази, която прави книгата толкова истинска. Показва, че дори въпреки че светът може да се разпадне пред очите ти, ако имаш хора, на който държиш никога няма да си сам. Цялата история е за пътят на едно момче да се научи да живее отново, да разбере че независимо от случилото се животът продължава, а той просто трябва да следва ритъмът му.

"Предполагам, че онова, което остава след като някой, когато си обичал, умре, не са неща, които може да вземеш и докоснеш. Когато обичаш някого, тази обич те променя за добро или зло. Затова той никога не си отива истински."

Парченца от нашият живот е книга, която може да те накара да се замислиш за това колко кратък е животът, но също така показва, че стига да искаш винаги може да намериш причина да продължиш напред. Именно онези моменти в книгата, когато виждах как Кал е готов отново да се изправи ме караха да се усмихвам, дори въпреки всичко останало. Това е една история за това как любовта може да е причината да започнеш всичко от начало, дори когато си мислиш че целият ти живот се е разпаднал на милиони частици.


Много благодаря на издателство AMG за предоставеното копие в замяна на честно мнение.

19 август 2016 г.

Intergalactic Book Tag


INTERGALACTIC
        BOOK TAG          


След като вече съм прочела Звезден полет, най-после имам желание да направя и тагът към него(и въпреки че тагът е създаден заради книгата, може да го направите и без да сте я чели). Обожавам книга, а и именно тя ме запали по космическата тематика. Видях тагът тук и веднага реших да го направя.

1. Космос : Назови книга, която не принадлежи на този свят (необикновена) - развива се на място различно от твоето.

Светът в Легендата на Мари Лу определено е доста различен, хареса ми идеята за разделение на колония и република, а и все пак я прочетох скоро и още съм под влиянието на Дей и Джун.

2. Черна дупка: Книга, която напълно те е погълнала.

Няма как да не кажа Звезден полет, все пак това е тага на книгата, а и бях повече от погълната. Особено като знам колко не исках да я прочета, защото се развива в космоса, а сега си се чудя как толкова дълго съм стояла далеч от нея.


3. Светлинна скорост: Назови книга, за която си толкова нетърпелив, че би пътувал със светлинна скорост, за да я вземеш.

Бляскавият двор на Ришел Мийд определено е точно такава книга, дори като напълно нов фен на авторката вече нямам търпение книгата да излезе.

4.Мъглявина: Назови книга с красива корица.

Една от любимите ми корици напоследък е тази на Гневът и зората, въпреки че я имам от доста време все още обичам да я оглеждам, когато се сетя, а и съдържанието по нищо не отстъпва на корицата.

5. Мултивселена: Назови spin off поредица, която обичаш.

Изчезналият герой е първото, за което се сещам, а дори не съм я завършила вече. Като spin off на Пърси знаех, че няма как да не ми хареса, но не и че ще се влюб толкова бързо.


6. Гравитация: Назови любимата си двойка, която сякаш се привлича с гравитационни сили.


Ще назова новата си любима двойка, за да ми е по-лесно и да не се чудя цял ден. Дмитрий и Роуз от Академия за вампири, не знам дали гравитацията или аз иска повече те да са заедно.


7. Големият взрив: Назови книгата, която те запали по четенето.

Всеки път се чудя какво да отговоря на този въпрос, по принцип отговорът е Джейн Еър, но ако не беше Обсидиан нямаше да се захвана с това, което чета сега.

8. Астероид: Назови кратка история или новела, която обичаш.

Не знам дали се брой, но Хари Потър и прокълнатото дете си беше доста кратка, а и беше сценарии за пиеса, така че да речем се брой, а и няма таг без Хари.


9. Галактика: Назови книга с няколко гледни точки.


Обожавам няколко то гледни точки, за де не се повтарям с Изчезналият герой, където са цели 3, ще кажа Грозна любов, за да разнообразя малко. Може да само две, но и те са доста различни, а и идеята им не прилича, на нещо което съм чела.

10. Космически кораб: Назови заглавие на книга, което би било идеално име за космически кораб.

Този въпрос най много ми допадна, а и доста ме измъчи, но се спрях на Outlander. Сега остава само да си намеря космически кораб.

И на последно място искам да тагна:
Павлина от My world coverd in books (знам, че обичаш тази книга <3), Kristina Ilieva от Kristina Z , Мари Чернева от  A booklover place  и Tedy Atanasova от Books are magic