29 юни 2016 г.

Призраци в моята глава - Пол Трембли

Призраци в моята глава

Пол Трембли

Всеки има демони, с който трябва да се пребори, но какво става, когато тези демони обсебят целият живот на едно семейство? Да превърнат ежедневието им в предаване за лудостта на едно четиринайсет годишно момиче.  Да отнемат детството на малката Мери, побиват ли ви тръпки докато си го представяте? Ако не, добре защото това не е дори частица от историята на семейство Барет.
Това е една история показана през погледа на едно невинно осем годишно момиченце, което може би дори не е разбирало какво се случва в неговата глава. Пред очите му всичко се разпада, нейната по-голяма сестра Марджъри, тази на която винаги е вярвала, тази която и е разказвала приказки, сега е напълно непознат за нея човек. Родители й се борят с това да не загубят дъщеря си, да не загубят домът си. Но дали отговорът на проблемите им се крие в телевизионно предаване, което да отрази историята ми или просто се оказва клечката кибрит, която да подпали всичко?


- Може ли да пазиш тайни, Мери? 
- Доста съм добра в това? 
Помълчавам преди да добавя: 
- Но по-често се случва тайните да пазят мен.

***

Признавам си, не очаквах да харесам книгата. Бях си изградила определена представа за такъв тип истории, в стил Екзорсистът, но това което все пак ме накара да посегна към книгата, беше че е разказана от един доста необичаен разказвач. От едно дете, малката Мери, чийто живот никога не е бил нормален, но тя не познава друг, за да го осъзнае. А това, че всичко става пред обективите на камерата само добавя една призрачност в цялата обстановка. След като вече си грабнал книгата осъзнаваш, че да Мери е разказвачът, но малката наивна 8 годишна Мери се е превърнала в един зрял човек, който цял живот се бори с едно реалити шоу. Започваш да си задаваш въпроси, на кое да вярваш, дали на това, което се е случило за пред камера, дали на детското въображение или на куп други показатели. И когато решиш, аз вярвам на тази гледна точка, след няколко страници започваш да се съмняваш дори в това, което четеш. До голяма степен смразяващите нотки не идват от това, което се случва, а от това, което очакваш да се случи.  Това не е книга, която е създадена само, за да те изплаши, карате в един момент да изпитваш симпатия към героите, а в следващият да не може да ги погледнеш. Историята е изградена на една по-високо ниво от просто хорър и аз обърнах внимание именно на тази част. Имаше моменти, в който изтръпвах, но въпреки това исках да разбера какво се крие зад всеки един, кое е истина и кое лъжа.


Тя продължи да говори, а аз се разплаках и се опитах да срия лицето си с моите табели. Вече не издържах да пълни главата ми с нейните приказки и нейните призраци. 

Първата ми мисъл беше, това е историята на Марджъри, обсебеното момиче около, което ще се върти всичко. Но тя е просто причината всичко да ескалира до там, че къщата на семейство Барет да се превърне в снимачна площадка. Бащата и майката на двете момичета са двете пълни противоположности, от една страна баща им  вярва, че в Марджъри живее демон, че господ може да я спаси, до така степен вярва в това, че започнах да се съмнявам  кой от двамата е по-голям шизофреник. Колкото до майката, тя беше като страничен наблюдател, не вярваше или поне не искаше да повярва. Всички са като призраци затворени в собственият си дом, изложили историята си пред лицето на светът. А в малката си куклена къща малката Мери се опитва да е силна, силна за баща си, за сестра си и за майка си. Както казах историята е написана от името на Мери, но от три различни нейни гледни точки и с напредване на историята читателят сам запълва празнините.
Казвам всичко това, но имайте предвид, че аз по принцип не посягам към този жанр, а въпреки това намирам историята за обсебваща. Дали заради това, че те кара да се замислиш или да поставяш всичко под въпрос или просто защото е нещо по-различно от това, което обикновено чета, но не това е важното. Мислите си, че просто няма да може да заспите след история като тази, да може би, но за мен страхът се крие не зад самата история, а зад това какво се случва в главата на всеки един докато я чете.


Благодаря на издателство Еднорог за предоставеното копие на книгата.

27 юни 2016 г.

Mid-Year Freak Out Book Tag


Mid-Year Freak Out Book Tag



Благодаря на Yulia K за тага.

1.Най – добрата книга, която си прочел/а досега през 2016:
Просто няма как да отговоря, това е годината с едни от най-добрите попадения, а е минала само половината.

2.Най – доброто продължение, което си чел/а досега през 2016: 
И аз ще кажа кралица на сенките, просто за мен това е най-добрата книга от поредицата досега.

3.Новоиздадени книги, които искаш да прочетеш, но все още не си:
Илумине  и двор от мъгла и ярост. 


4.Най – желани предстоящи издания през втората половина на годината: 
A torch against the night втората на въглен в пепелта.  

5.Най – голямо разочарование:
Самодива, просто не почувствах връзката с героите.

6.Най – голяма изненада:
Фенка, да не мога да повярвам, че го казвам, но книгата ме изненада приятно.


7. Любим нов автор (с дебютна книга или нов за теб):
Рене Ахдие, гневът и зората...


8.Нов герой, по когото си падаш:
Джейми... Джейми Александр Малкольм Макензи Фрейзър, ако трябва да съм точна.

9.Най – нов любим герой:
Джулиън Блекторн.

10.Книга, която те е разплакала:

Може би Аз преди теб не е за всеки, но мен лично успя да ме разплаче.(ама аз си плача на книги, така че може би аз не съм фактор за този въпрос.)
 
11.Книга, която те е зарадвала:
Първото, за което се сещам е Пърси, просто няма как все пак говорим за Рик.

12.Любима книга, превърната във филм, който си гледал/а тази година
Крадецът на книги за филм и бонус отговор Друговремец за сериал.

13. Любимо ревю, което си написал/а досега през годината
Може би е странно, но не мога да си определя любимо ревю, всяко едно съм го писала по определен за мен начин и не мога да кажа това е по-добро или онова.

14.Най – красивата книга, която си си купил/а досега (или си получил/а) 
Колебая се между гневът и зората и двор от рози и бодли...

15.Кои книги имаш нужда да прочетеш до края на годината:

Всички брои ли се за отговор, бих заложила на това.

Тагвам Мари, Румяна, Теодора и Бриана 

25 юни 2016 г.

19 Things I Learned by Age 19


19 Things I Learned by Age 19



Никога не съм била от хората, който си празнуват рожденият ден шумно и с много купони, но пък се замислих какво научих за тези 19 години. 19 звучи като добро число за нещо ново, така че да защо не, този пост може и да се получи.(казвам си това преди всеки един, а час по-късно се чудя какво правех.)


1.Винаги разчитай на себе си.
2.Дори когато животът те поставя пред на пръв поглед ужасна ситуация, приеми я с усмивка и се възползвай от нея.
3.Не спирай да вярваш.
4.Запази частица от детското в себе си.
5.Внимателно подбирай приятелите си, затова са казали по-добре един, но истински, вместо хиляди, който да ти обърнат гръб.
6.Не спирай да вярваш, има цял един свят, който те чака.
7.Да четеш не те прави странен, просто някой не го зная, защото никога не са го правили.

8.Никога не върви срещу убежденията си, ако вярваш в нещо бори се.
9.Важно е да си създаваш спомени.
10.Няма да получиш всичко, което искаш, но това не те спира да опитваш.
11.Усмихвай се, дори когато не ти е до това.
12.Работи усилено, колкото и да се оплакваш ще си заслужава накрая.
13.Винаги има какво още да научиш.
14.Не забравяй да казваш на любимите си хора, че ги оценяваш.
15.Не спирай да научаваш нови неща.(да се науча да готвя май не беше толкова сложно, но ако попитам 13 годишното си аз, най вероятно ще ме гледа нацупено)

16.Определено няма да се разбираш с всеки, а това е нещо нормално.
17.Оценките ти в училище нямат нищо общо със знанията.
18.Живей по най-добрият възможен начин.
19.Всичко се случва с причина, може сега да не изглежда така, но някой ден ще видиш, че е трябвало да стане така.


Май този път звучах малко по сериозно, но хей имам рожден ден не може да ми се сърдите. Всичко това е в кръгът на шегата, но наистина е важно да ценим това, което имаме и да се радваме на всичко, колкото и да е изтъркано това твърдение, все още важи с пълна сила, поне за мен. 

22 юни 2016 г.

Вечна любов(Братството на черния кинжал #2)

Вечна любов
Дж.Р.Уорд

Братството на черния кинжал #2

Първата книга от поредицата беше само началото на една история, в която вампирите са много повече от това, в което вярваме. Те са едно братство, което защитава хората от лесърите, живеят в мракът и сенките, а шансът някой да се влюби в човек е никакъв, или поне така се очаква. Войната започва и никой няма да отстъпи, но какъв по-добър фон от това най- големият женкар да намери някой, които да го победи в собствената му игра.
Вечна любов разказва историята на Рейдж, известен още като Холивуд. Най-страховитият и опасен боец, прекалено привлекателен, за да му се откаже, но всичко това е маската, която той е наказан да носи. В него се крие чудовище, което отказва да склони пред когото и да е, неконтролируемо и опасно. Но Мери Лу няма нищо общо с жените, с които Рейдж се среща, независимо човек или вампир, тя е едно обикновено момиче, което успява да пробуди нещо в него. Но Звярът е прекалено силен, а Мери е човек, при това болна. 

Прекалено много пречки, които трябва да се преминат, но на какво са готови, за да са заедно.

  Аз съм вампир.
 Воин. Опасен звяр.
 В края на вечерта 
няма изобщо да си  спомняш, че си ме срещала.
 А мисълта, че за теб няма да съществувам 
дори като спомен, ме
пробожда като нож в гърдите.

Колкото повече чета поредицата, толкова повече ме поглъща и не мога да се откъсна от нея. Още като разбрах, че Мери е човек, ми мина какво ли не през главата, а после разбрах, че е и болна и започнах да отхвърлям възможните варианти за край на книгата, но накрая просто се отказах и просто четях. Още в първата част ми стана ясно, че с Рейдж и нещо по-необичайно, но чак пък проклятие, което го превръща в чудовище, това е меко казано тежко, ако трябва да се справяш сам, но той просто си е изградил образът на играч, на които не му пука за нищо. Точно тази част от него ми беше най-забавна, да гледаш как някой като него, които няма филтър между устата и мозъкът буквално беше готов на всичко за една жена си и меко казано забавно, е не и за него де. Колкото до Мери, ами тя е от части негова пълна противоположност, мила, грижовна и с ниско 
самочувствие, тя дори не можеше да повярва, че някой като него може да и обърне внимание, но имаше и моменти, в които тя беше войн, готов да скочи във всеки един момент. Дори не мога да си обясня връзката между тях, като 
изключим очевидната химия имаше нещо първично, което Рейдж се опитваше да спре, но доста неуспешно. И отново установявам, че Уорд има необикновен стил на писане, точно когато нещо стане ужасно напрегнато, тя просто премества ситуацията през погледа на някой друг и не може да оставиш книгата. Мислех, че може да е объркано от много гледни точки, но се оказа че дори не се усеща, опознаваш всеки един по-добре, а после дори разбираш, че именно тези, които си започнал леко по леко да опознаваш и харесваш ще бъдат включени в друга книга, да точно за това още след края на първата започнах тази. Тук битката между лесърите и братсвото определено става доста по- интензивна, в първата част до известна степен все очаквах да стане 
нещо повече, но тук се усеща значителен напредък.


— Не ми достигат думи, любов моя. Защото нищо, което ще излезе
от устата ми, не е достойно за твоите уши.

Още в предишното ревю казах, че това е доста по-различна поредица, но е толкова поглъщаща, когато си мислиш, че си научил нещо за някой от братята или някой от другите, се оказва че това е било само една малка загатната част и всяка книга ти дава още малко, за да се завърши картината. Мога само да ви издам, че в последните 50 страници, непрекъснато ще сте на тръни и то не само заради Мери и Рейдж.


Ревю  на  Тъмна любов.

19 юни 2016 г.

Chapter 1: End of school

Chapter 1: End of School


 Денят е 19 юни, а аз умирам от жега. Да, знам, нередовна съм от към постове, но няма да се оправдавам. Това няма да е пост за книги, а просто последният ми месец в няколко реда. Чак сега осъзнах колко време е минало от завършването. Но вече всички официално приключи, получихме дипломите, а сега е време за кандидатстване. Ако трябва да съм честна идея си нямам какво ме чака, но от една страна е вълнуващо, като изключим непрекъснатите нерви.

 Балът...ами бях доста предубедена за него, все още смятам, че се дават прекалено много пари за един ден, но сега след като приключи поне мога да кажа, че беше един невероятен ден. Сутринта дори не може да разбереш какво става, а после времето просто лети, прическа , грим, роклята, която сте търсили толкова много време, обувките(който лично мен една не ме убиха, един съвет разходете ги у вас ден, две преди това). Аз лично се събрах и с роднините си в същият ден и времето ми беше толкова претоварено, че цял ден се чудих , как и кога ще стане. Сякаш за това най-много се притеснявах. Не можеш да предположиш какво ще стане дали ще вали, или ще си забравиш обувките(за късмет избегнах дъжда, но за обувките, съвет две, помолете някой да ви носи  чанта с равни обувки, няма да съжалявате).На другият ден се прибираш, но знаеш че един етап от животът ти е приключил, но си създал и много хубави спомени.

 Матурите са следващият етап. Най-важното е, да не се притеснявате, в крайна сметка каквото такова, най-голям номер може да ви погоди не липсата на знания, а непрекъснатото притеснение. Просто отидете спокойни и ведри. Аз оставих ученето за последно, не го правете.Съвет номер три, прочетете ги тези произведения, нещо което аз не направих, но за щастие помня бързо. Внимавайте при избора на втора матура, добре помислете още в началото на 12 клас. И след всичко това остава да се дипломирате успешно.

 Защо не публикувам често. По доста причини, като начало е това, че искам всичко да мине, за да мога да си почина. Признавам си не чета много, просто съм в период, в който ама нищо не мога да направя по въпроса. Но пък наваксах един сезон на бягство от затвора(ако не сте го гледали препоръчвам го, уникален е). Причина втора, преместих се в София, има доста работа по квартирата и така нататък, но най-важното, аз харесвам града, това беше голямата изненада. В началото на година само като си помислех, че трябва да живея там се ужасявах, а сега се чувствам много на място там, нямаше го шока от ново място. Определено няма нищо общо с това, което очаквах. Надявам се скоро да си намеря работа и да приключа това с университета, за да може най после да вляза в някакъв ритъм, защото признавам си всичко е доста хаотично в момента.
Така завършвам първа глава от една надявам се интересна история за мен. Дано не съм ви отегчила(много), може би ще имам и други подобни публикации, планирам и една за гримове, но дано ми дойде музата. Спирам вече...



Край на глава 1

12 юни 2016 г.

Фенка - Рейнбоу Роуъл

Фенка

Рейнбоу Роуъл 

         Животът в гимназията може да е едно много вълнуващо и ново начало за всеки, но за Кат е не само стресиращо, но и крайно неприятно. От малка винаги е деляла всичко с близначката си Рен, дори и манията по историите за Саймън Сноу. Но тя не е една от многото прочели книгите, тя е писател, пише истории за Саймън, но пречупени през нейната призма. Но животът тече и не може да чака Кат да напише следващата глава. Рен е надраствала увлечението по Саймън, но сестра й не може. Рен е готова да продължи, нов живот, нови приятелки, дори си е избрала съквартирантка за общежитията, а за най-голяма изненада на Кат, това не е тя. Въпросът е дали Кат може да повярва, че не всичко зависи от Саймън, дали може да погледне непрекъснато усмихнатото момче в стаята й, без да се чуди къде да отиде. Дали може да бъде нещо повече от фенка и за пръв път да напише своята история.
***

От много време отлагам прочитането, на която й да е от книгите на Роуъл, а сега дори не мога да кажа защо. Подходих доста скептично, но още в самото начало осъзнах, че греша. Историята не само отразява проблемите на израстването, но и по един магичен начин те пренася в книгата, дори забравяш, че си само читател. Това, което най-много ме впечатли е начин, по който са изградени героите, просто няма начин всеки един да не припознае поне малко от себе си в някой от героите. А и да не забравяме, че това е история на момиче влюбено в книгите и писането.

"Понякога писането е като тичане по надолнище. Пръстите вървят напред по клавиатурата като краката, когато не могат да се борят с гравитацията."

Кат е едно момиче, в което поне аз намерих някой сходни черти. Тя винаги застава зад приятелите си и се грижи за тях, знае как да използва думите, (когато не е притеснена) тя е фенка, тя е мечтател. Но никога не е била само Кат, винаги е било Кат и Рен. Сега трябва да дели стая с Рийгън.На пръв поглед нейната пълна противоположност, винаги в движение, по купони, а момчета в стаята и...ами по-добре, че Кат не ги броеше. Но едно определено момче е там прекалено често, ако питате мен си е направо плашещо. Ливай(въпреки че не е мой тип) е ужасно сладък, винаги усмихнат и 
пълен с енергия. Но Кат е прекалено затворена в светът на Саймън, за нея университетът не е нейното място, дори не смее да говори със съквартирантката си. Просто не се чувства в свой води, а Рен не улеснява особено.  За мен Кат прекалено се подценяваше, а неувереността и граничи с инат. Но всеки път, когато седне да пише, сякаш се превръща в друг човек. Думите просто препускат, а всички ограничения, който си поставя изчезват. Животът просто непрекъснато я поставя в ситуации, които да я карат да се съмнява в себе си. Но на кого да се обади, когато трябва да се прибере късно вечер сама, на кого да се обади, когато има нужда от помощ, ами да Ливай винаги е там за нея. А Рийган може би не е такава каквато изглежда, може би нищо не е каквото се очаква да е.

„- Успя ли да се загубиш в библиотеката?
- Не, разбира се.
- Откъде се разбира? - отвърна той. - Аз винаги се губя в библиотеката. Всеки път. Дори си мисля, че колкото по-често ходя там, толкова повече се губя. Сякаш ме опознава и почва да ми прави номера. “


Може би в началото ми беше странно как тя се затваря в историите, който пише, но това просто и стигаше, нямаше нужда да се прави на друг човек. Сама си поставя граници и си казва, не, аз мога да пиша само фенски истории. Но действието се развива толкова леко и неусетно, че дори нямаш време да осъзнаеш леките промени, които настъпват у героите. Всеки един от тях има своята история. И всеки един намира начин да ти се хареса. А това дори не е цялата история. Както казах Кат и Рен, те срещу лошите, те срещу светът, но няма да издавам повече.


Това е една история за израстването, за това как едно момиче се научава, че светът извън стаята й не е чак толкова лош. Краят ми се стори прекалено бърз, имах толкова въпроси, дори за Саймън и Баз. Но въпреки това те грабва от самото начало, веднага намираш прилика с някой от героите и най-искрено се забавляваш с поредната доза ирония.  Ако сега ме питате, защо не бях чела книга на Роуъл бих казала, защото не бях готова да се превърна в фенка. 

8 юни 2016 г.

Top 7 Wednesday


Top 7 Wednesday


If you like this book ...Then you'll like this book

На кратко какво ще представлява днешната класация, ами най просто казано, ако сте харесали тази книга, погледнете и тази. Събрах някой книги, които поне за мен имат някои сходни елементи и биха се харесали.

Изборът  - Алена кралица

Сигурно повечето от вас вече знаят и двете поредици, но просто трябваше да ги кажа. В изборът имаме Америка, момичето което трябва да се бори за сърцето на своя принц ,след като дори не е искала да попадне в двореца на сред състезанието за бъдеща кралица. Алена кралица също ни пренася насред множество дворцови интриги, но още един плюс на тази книга са и способностите, които притежават сребърните, тук както в Изборът има разлика в класите, но по по различен начин.

Рубинено червено - Гондола на времето
Най-главната причина да препоръчвам тези двете заедно, е пътуването във времето, винаги съм обичала книги с такъв елемент и ми беше приятно да открия още една такава.И двете главни героини бих казала, че имат общи черти, колкото до момчетата ами зависи от гледната точка, но да и те си приличат.




Стъкленият трон- The kiss of deception
Селeна и Лия, това са две от любимите ми героини и то с причина. И двете са силни, винаги казват каквото мисля, но въпреки това знаят как да обичат, могат да са опасни, а ако някой застраши любимите им още повече. И двата свята са мен лично са невероятно добре изградени и непрекъснато те държат в напрежение, просто и двете книги трябват да бъдат прочетени, защото са невероятни.


Красив играч - Джамейка Лейн
Една романтична история за разнообразие на предишните. А за сюжета мога да кажа, че е напълно идентичен и в двете едно малко по неуверено момиче сключва интересен, да го наречем бас, със свой много добър приятел. Просто ако една от двете ви е харесала ще ви допадне и другата.



Двор от рози и бодли- Въглен в пепелта
 Да на пръв поглед тези книги нямат ама абсолютно нищо общо, но аз харесах и двете и някак си откривам прилики, не знам дали в героите или атмосферата, но си заслужава да се даде шанс и на двете, особено на въглен в пепелта, обожавам я, не се заблуждавайте по корицата не знам за кой път го казва.



Outlander- Doon
Общата допирна точка е Шотландия, а и че и в двете имаме Джейми и до там, но въпреки това и двете са невероятно интересни. В друговремец имаме пътуване във времето, а в Doon друг свят, така че и това може да се брой за прилика. Стилът е много различен, но и двата си имат свой характерни черти, в които да се влюбиш. И в двете има магия във всеки един елемент и те грабва от началото до края.

Лейди Полунощ-Сянка и кост 
В двете книги не бих могла да кажа, че има допирателен сюжет, но сигурност и в Лейди Полунощ и в Сянка и кост всеки има демони, с който трябва да се пребори. Два напълно различни свята, но въпреки това и двата се нуждаят от някой, която да го разтърси из основи. Битките и в двете не са само, за да оцелееш до следващият ден, а за да намериш и истината.  




Това е за днес, надявам се да ви е било интересно. :) 

1 юни 2016 г.

A To Z Bookish Survey

A To Z Bookish Survey

Благодаря на Melly c за тага


A като Author: Автор, от който имаш най-много книги.
И преди съм споменавала, че не чак от толкова дълга вземам книги и още не мога да събера чак толкова, но мисля че на Агата Кристи са 4,5.

B като Best: Най-доброто продължение някога.
Бих казала Среднощна корона.

C като Currently reading: Коя книга четеш в момента?
Принцеса с часовников механизъм.

D като Drink of Choice While Reading: Коя е любимата ти напитка докато четеш?
Определено чай.

E като E-reader or Physical Book?: Предпочиташ да четеш книжни книги или електронни книги?
Книжни, но чета и двата вида.

F като Fiction: С кой герой от книга би излизал/а в гимназията?
Иска ли питане...Уил Херондейл

G като Glad you gave this book a chance: На коя книга си доволен/а, че си ѝ дал/а шанс?
Стъклен трон, не знам защо отказвах да я прочета.

H като Hidden Jem Book: Коя книга за теб е като истинско бижу?
Гневът и зората^^

I като Important: Важен момент в живота ти на читател.
Хари Потър, да банално, но това си е любимата ми книга и досега.

J като Just finished: Книга, която току-що си приключил/а.
Ваканция в Тоскана и Самодива.

K като Kinds of Books You Won’t Read: Какви литературни жанрове не четеш?
Опитвам се да давам шанс на всичко, но не харесвам книги само за политика.

L като Longest Book You’ve Read: Коя е най-дългата книга, която си чела?
Май е Друговремец(вметка, само аз ли обожавам новият сезон, а още повече, че действието пак е в Шотландия.)

M като Major Book Hangover Because Of: Коя книга ти е дала усещане за свръх доза?
The kiss of deception, просто гледах тъпо час след като я завърших.

N като Number of Bookcase You Own: Колко библиотеки за книги имаш?
Една и половина. 

O като One Book You Might Have Read Multiple Times: Има ли книга, която си чел/а повече от веднъж?
Да, доста често си препрочитам някой книги.

P като Preferred Place To Read: Къде обичаш да четеш?
В леглото.

Q като Quote that inspires you/give you all the feels from a book you’ve read: Цитат от книга, който те вдъхновява?
“Some things exist in our lives for but a brief moment. And we must let them go on to light another sky.” 
― Renee Ahdieh, The Wrath & the Dawn

R като Reading Regret: За какво съжаляваш като читател?
Че много често сама си налагам някакви ограничения, като това няма да ми хареса.

S като Series You Started And Need To Finish(all books are out in series): Коя завършена поредица искаш да прочетеш до края?
Пърси Джаксън, остана ми сама една.

T като Three of Your All-Time Favorite Books: Кажи твоите три най-любими книги.
Все едно да питаш майка да си избере едно от децата си... но


Хари Потър
Гневът и зората
Лейди Полунощ

U като Unapologetic Fangirl for: Непростим фен на...
Трябва ли да казвам отново...няма нищо общо с едно момче с белег на челото.

V като Very Excited For This Release More Than All The Others: Коя е книгата, чието излизане очакваш с нетърпение?
Втората на гневът и зората

W като Worst Bookish Habit: Кой е най-лошият ти книжен навик?
Понякога прекалено бързо прочитам някой книга, просто защото не мога да спра.

X като X Marks The Spot: Start at the top left of your shelf and pick the 27th book: Посочи 27 книга на най-горния ти рафт започвайки от ляво надясно.
Морето на спокойствието

Y като Your Latest Book Purchase: Коя е последната книга, която си купи?
Трилогията Легендата.

Z като ZZZ-snatcher book (Last Book That Take You WAY Late): Коя е последната книга, която те е държала буден/а до късно?

Stepbrother dearest, реших че ще превеждам и чета едновременно, но се получи както го планирах. 

Тагвам: Yulia K. , Теодора  и Nora Georgieva