27 февруари 2016 г.

25 BOOKISH FACTS ABOUT ME


25 BOOKISH FACTS ABOUT ME


В няколко канала видях това видео и ми се стори забавно да го направя и аз, нямам идея какво ще се получи и по-точно как ще събера 25 факта свързани с книгите, може би някой от тях съм ги споменавала, но какво пък нека ги повторя.


1.Когато бях на 14 започна моята усилена работа по четенето на книги, под това разбирайте любовните романи с голи мъже на корицата, да четях това доста дълго време, не ме питайте защо, но все пак даде началото на усърдното четене .

2.Ако не беше училищната библиотека още щях да си чета любовните романи. От там взех една от първите книги, а именно Дивергенти, което води до факт 3.



3.Прочетох третата книга за Дивергенти преди да гледам вторият филм, ами да речем, че бях в шок от края на книгата и дори не можех да изгледам филма спокойно.

4.Като говорим за филм и книга, първият фентъзи роман, които прочетох беше игрите на глада и то, защото тъкмо бях гледала филма и исках да прочета как завършва.


5. Да това са 3 книги, които прочетох за 4 дена, защото просто исках да знам края, ако някой книга ми хареса мога да я завърша дори за ден, ако се наложи няма да ям дори.

6.Чета най-усърдно вечер, е и през другата част на деня, но най-често вечер.


 7.Обичам да пия чай докато чета.

8. Наскоро започнах да си отбелязвам с листчета цитати от книгите, ако не мога да си ги запиша на момента.За някой може да е странно, но на мен ми помага.

9. Обичам да използвам разделители, рядко се случва да сложа случайно листче. 




 10.Не обичам да драскам в книги, знам че някой го правя и няма нищо лошо, но аз обичам да е чиста, като изключим листчетата, които стърчат от всякъде.

 11.Когато чета прекалено много книги от един жанр просто забивам, понякога и не мога да продължа докато не разнообразя малко.


12. Обичам рафтовете ми да са подредени и всеки път като взема нова книга се чудя кое къде да иде .

 13. Факта, които всички зная не бях чела Хари Потър до преди по-малко от година, дори не бях гледала и филмите. Shame.



 14.Мога да чета дори около мен да е много шумно, отлично изолирам света около мен.

15. Обичам да нося книга със себе си, ако все пак  се наложи да я използвам е добре да съм подготвена.

 16.Ще ми се да можех да вляза в книжарница без да искам да изкупя всичко.

 17.Предизвикателството ми в Goodreads е за 45 книги.


18. Обсебена съм с картинките за книги, винаги след като прочета някоя трябва да видя и картинки за нея.

 19.Обожавам книги със силно женско присъствие с две думи Bad ass female .



20. Книгите ме промениха доста като характер дори ме насочиха към съвсем различни занимания.

21. Обожавам да обсъждам книгите с другите, това беше и една от причинете да започна блога.


22. Съвсем от скоро си вземам книги, преди четях главно от телефона, но се радвам как колекцията ми бавно нараства.

23. Обичам да снимам книгите си.



24.  Обичам да дочитам книгите , въпреки че понякога просто няма смисъл.

25. Съдя книгата по корицата, просто не мога да не го правя, а това е голяма грешка.


Това са моите 25 книжни факта, нямах никаква представа какъв пост да пусна така, че надявам се този да ви е бил интересен, ще се радвам да видя и вашата версия на поста.  И да знам улях се с картинките, но какво да направя не се стърпях.

24 февруари 2016 г.

Books & Songs

Books & Songs



Първо искам да благодаря за идеята на Йоана за този пост, наистина много харесах поста и реши да направя и моя версия. Подбрах някои доста популярни книги и ги съчета с песни, които на мен ми напомнят за тях. Не се учудвайте, че повечето песни са доста стари, реших че ще е по интересно да видите и един по различен вариант, а и наистина като слушам песните се сещам за книгите, първоначално планирах 10 книги, но на Пърси Джаксън забих, ако вие се сещате за нещо ще се радвам да го чуя. Зад всяка песен се крие нещо, което да ме кара да си кажа това ми звучи като тази книга, надявам се изборът ми да ви е интересен.

1. Обсидиан - Дженифър Л. Арментраут 



  2.Стъкленият трон- Сара Дж. Маас 




3.Въглен в пепелта - Сабаа Тахир 




4.Лунните Хроники- Мариса Мейър 



                                                      5.Изборът - Кийра Кас 






6.Алена кралица - Виктория Айвярд 





7.Ангел с часовников механизъм - Касъндра Клейр 



8.Обещание - Карина Хали





9.Разбий ме- Техере Мафи 


Надявам се да не съм ви отегчила с изборът си на песни и да ви е било интересно.

20 февруари 2016 г.

The kiss of deception

The kiss of deception

Mary E. Pearson


Имало едно време... така започва всяка приказка за принцеси, които чакат своят принц. Е може би не всички, принцеса Арабела, първата дъщеря на царство Morrighan, или Лия за по-кратко, никога не би приела уреденият брак с непознат принц, само защото това е нейно задължение. Е какво ще направиш в случай, че нямаш друг избор, да избягаш от собствената си сватба звучи логично. Да започнеш друг живот, да избягаш от животът които традицията ти налага. Прост живот, но свободен, било то и в таверната на едно малко селце, където да не се налага да е принцеса Арабела, а просто Лия. Но всичко щеше да е прекалено лесно, ако историята свършваше до тук. Всичко има две страни или може би три. Все пак не може да има сватба без младоженец. 
Принцът също не е очарован да се ожени за непозната, но когато разбира, че тя е намерила кураж да избяга преди него, просто знае че трябва да разбере, коя е тя. Но той не е единственият по петите и. Асасинът имам една просто задача, но как да се справи с нея, когато всичко, което иска е още малко време, за да я опознае. А на фона на всичко това един документ написан на непознат език, може допълнително да обърка всичко.

“Once upon a time, there was a man as great as the gods…
But even the great can tremble with fear.
Even the great can fall”

Дори не знам от къде да започна,  всичко в тази книга ми хареса, грабна ме от първата до последната страница. Лия се превърна в един от любимите ми персонажи, като се каже принцеса винаги изниква образът на разглезеното момиче, което има всичко. Но в този случай тя няма нищо общо с този образ. Като първа дъщеря тя има дарба, е все още я няма, но се предполага, че трябва все някога да се появи. В началото не бях сигурна как точно ще се развие всичко около дарбата, но авторката много успешно го е вкарала в сюжета. Аз лично също би постъпила като нея, това ми хареса най-много, че когато тя решеше да направи нещо, а я подкрепях напълно. Загърби  
всичко и с помощта на Паулин просто избяга и започна работа като всеки друг. Имаше толкова много моменти, в които тя беше повече от силна и борбена, просто обединява всички черти, които ме карат да се поставям на мястото на героя.

“It can take years to mold a dream. It takes only a fraction of a second for it to be shattered.”

Сега Кейдън и Рейф са другите двама герой, които имат една цел и дори едни очаквания, да намерят една разглезена принцеса. Ами останаха доста изненадани от това, което видяха. И двамата са изключително силни характери и вътрешно се борят със себе си, но няма да ви разкривам повече тук, за да няма спойлери. И на фона на всичко това този документ , пророчества и политически проблеми са само част от завръзката на историята. Сега идва моментът, в които да отговоря защо тази книга ми хареса толкова, което ще е доста трудно без да издавам много. Да го кажем така или от самото начало ще разберете какво точно става зад кулисите или ще сте като мен и в момента, които разберете, че всичко което 
сте си мисли до сега е напълно грешно, ще се чудите какво стана току що.(моята реакция, когато разбрах какво става:Чакай малко, неее, стига бе, няма начин, как не се сети толкова е очевидно, как стана това и аз не разбрах, трябва да знам още). Затова може би не всеки я харесва, но мен лично, просто ме остави без думи. Сигурно всичко това ви звучи много объркано и си мислите какви ги пише тя, ами просто едвам издържам да не си кажа всичко, но ще ви оставя сами да го прочете, защото определено си заслужава.

“I will find you.
In the farthest corner, I will find you.”

Светът, в които се развива историята е изключително добре изграден и има толкова много и различни племена и народи със своите проблеми.  Надявам се да съм ви убедила да дадете шанс на книга, няма да съжалявате, ако всичко до тук ви се струва интересно, то трябва да знаете, че е само една малка част от истината.


17 февруари 2016 г.

The Harry Potter Spells Book Tag

The Harry Potter Spells Book Tag


Много благодаря на Ади К. и Yuli Atta за тага.

1. Акцио - предстояща книга, която нямаш търпение да си вземеш?
Ами ужасно много са, но да речем, че ще се спра на illuminae, на скоро попаднах на част от книгата и ми се стори много нетрадиционна, а и чух доста положителни коментари за нея.



2. Алохомора - книга, "отваряща" началото на поредица?
Стъклен трон е една от любимите ми поредици, така че какво по подходящо начало нещо ново. Знаете, че дори не исках да я чета, но да това съм аз, радвам се че я прочетох.



3. Експекто Патронум - книга, свързана с хубави спомени от детството ти?
Има доста традиционни книги от детството като Пипи и Мечо Пух, но аз се сещам за Децата от улица Тряскаджийска, много я обичах като малка.



4. Приори Инкантато - последната книга, която прочете?
Двор от рози и бодли на Сара Маас (ревю).


5. Обливиате - книга, която би искал никога да не беше чел?
Определено Ухание на мрак, имах такива очаквания, че ще ми хареса и корицата, всичко, а се оказа пълен провал, изобщо не ми хареса, нито герой, нито история, каквото и да е.



6. Ридикулус - книга, която поражда смях?
Всичките книги за Пърси Джаксън са просто уникални, има толкова хумор от името на главите до непредвидените реплики. Ако не сте чели книга на Риърдън, трябва.



7. Круцио - книга,  болезнена за четене?

Болезнена, май не се сещам за така, но има много, които са ме карали да плача и да съчувствам на героите, като Хари и Крадецът на книги. 



Тагвам : Yulia K (myunprofessionalblog )
Габриела Николова (bookandhotcoffee)
Не знам кой не е бил тагнат, но нека всеки се чувства поканен, никога не е късно да се присъедините към феновете на Хари.

15 февруари 2016 г.

Двор от рози и бодли

Двор от рози и бодли

Сара Дж. Маас

         Външността може да е измамна, независимо каква форма ще приеме съдбата. тя винаги те застига. Една единствена стрела, която деветнайсетгодишната Фейра  изстрелва, променя целият и свят, но как иначе да постъпи, това е просто едно животно, изглежда като вълк, движи се като такъв и може да помогне на семейството и за дълго време напред, един изстрел и всичко ще е по-добре, или не точно. Всичко си има цена, а тази, която трябва да плати тя е най-високата, собствената и душа. Озовала се по средата да един свят, които не разбира с прекалено много тайни и лъжи, Фейра трябва да се изправи срещу звярът отнел и свободата. Но той не е просто звяр, а един от най-смъртоносните елфи или просто Тамлин. Красавицата и звярът в един свят на мрак и светлина, трябва да се изправят срещу нещо много по-голямо от тях самите и от опустошаващите ги чувства, трябва да застанат лице в лице с отражението на своите действия и влиянието, което има върху цял един народ.


...обещанието е закон. Обещанието е разменна монета. То е твоята гаранция.

         Сара Маас определено не ме подведе, още щом разбрах, че ще има още една нейна поредица вече исках да я имам. Въпреки че първата мисли на някой може да е това прилича на красавицата и звяра, да така е има елементи, но всичко свършва до тук с приликите. Един свят изграден на границата, от една страна земята на хората, които винаги са живеели в страх, че само една стена ги дели от елфите и въпреки това толкова нехайни за наистина важните неща. От друга страна е целият свят на елфите и техните различни кралства и много повече, но преди това, още преди Фейра да убие вълкът е историята на едно момиче, което за толкова кратко време е преминало през ада, за да защити близките си. В началото образът и беше един, а в края на книга напълно различен, мисля че първите страници тя е студена, но устремена. Животът и се дели на преди да я отведат във двора на пролетта и след това. Хареса ми, че въпреки разликата в характера и успяваме да видим Фейра в две напълно различни светлини. В земята на елфите, тя за първи път можеше да диша свободно без да се притеснява, че ако не направи нещо семейството и ще умре от глад. На моменти вземаше решения, които бяха безразсъдни, но мисля че всичко се дължеше на това, че тя е просто човек, а всеки прави грешки, а тя си плати за всяка една.


-Тази картина ми напомня на това.
- За кое? - прошепнах.
Той свали платното и ме погледна, погледна вътре в мен.
- Че не съм сам.

         Цялата история се гради на това проклятие, което тегне над хората на Тамлин, сложило маски на лицата им, превръщайки ги в животните, които носят. Там, дивият звяр, които живее в него на моменти искаше да го превземе, така най-добре бих описала елфът заменил животът на своят приятел за този на момичето, което го е отнело. Виждах го как се бори, всяка дума, която изрича крие хиляди други. Въпреки всичко, което лежи на плещите му, никога не се оплака, поставяше нуждите на другите над своите, ето това аз харесах у него. И тогава звярът се превърна в плячка, колкото и да се бореше срещу себе си Тамлин не можеше да скрие какво в действителност чувства, а това беше най-голямата му грешка, допусна да покаже на всички, че има слабост - Фейра. Друг много важен герой е Лусиен, дясната ръка на Там и мога да кажа и здраво стъпилият на земята. От 
една страна груб и циничен, но от друга предан и отдаден. Той беше един страничен наблюдател със своята история, но също така свързан със проклятието, което тегне над целият двор на пролетта. И още двама герой, който смятам да не разкривам, а само ще кажа единият го мразя, съчетава всички черти, които ненавиждам у хората, а другият ммм... ами тези, които се чели знаят за кой говоря и да харесвам го, но ще ви дам възможността сами да си извадите мнение за него, но мога да кажа, че определено ще го видим и занапред.  

- Обичам те- прошепна той и ме целуна по челото. - С всички твои бодли.

         Първата част на книгата е по-бавна докато се навлезе в историята и се вникне във всеки един неин аспект, но последните 150 страници просто ме отнесоха, имаше всичко, което да грабне вниманието и да те накара да отгръщаш докато не разбереш какво ще стане. Преди да я взема реших да не си поставям определени очаквания само заради авторката, но сега мога с радост да кажа, че наистина ми хареса въпреки едно или друго, както казах всички правим грешки, но най-важното е да си вземем поука от тях.


Някой ме търсят цял живот и пак не ме намират,
други аз целувам, а те на прах ме сриват
Понякога докосвам тези с красота и мъдрост,
но винаги ценя онези с много дързост
Ръката му е нежна, ако съм приета,
ала отхвърлена, мога да убия човека
Всеки мой удар по сила е славен,
но когато убивам, убивам аз бавно...

Що е то ?


13 февруари 2016 г.

TV Series Reaction #2

TV Series Reaction #2


Обединих се с Павлина Грънчарова от  My world covered in books  с цел дискусия върху някои сериали, които скоро започнаха или просто са били подновени. Това е втората част от общия ни проект, като първата беше е на тема нови сериали, които те първа излизаха и по това време бяха излъчени само няколко епизода, а втората съдържа сериали, които и двете следим от дълго време, а наскоро са започнали да ги излъчват отново. Отново използвахме генератор, който на случаен принцип да избере коя от двете ни за кои сериали ще публикува. Сериалите от днешната втора част при мен са –.  The 100 & Pretty Little LiarsА на Павлина са – Teen Wolf & The Flash. Линк към нейния пост може да откриете ТУК.

The 100


П.П: Толкова много се измени този сериал от първи сезон, но определено не очаквах обаче сезона да започне с Мърфи.

П.Г: Като цяло цялата тази част от сериала с градът на светлината ми се струва доста отегчителна. Джаха и Мърфи ги определиха, Фин умря, а сега Кларк живее отделно от другите.

П.П: Сякаш и аз не разбирам как ще го впишат този „ град на светлина“, а това да гледаш, че всички са продължи ли, Белами е с някаква там неизвестна, Кларк тотално обърна бряга и стана хладнокръвен преследван убиец.

П.Г: Това мисля, че най-много не ми се понрави – не стига, че най-яката и badass двойка, не, че бяха истинска двойка де, беше разделена,  но за 8 месеца просто продължиха с други ?!

П.П: Не съм сигурна колко е продължила Кларк, но определено за това време и се е случило доста и не само на нея, цялата станция е много по-развита и сякаш има много повече хора.

П.Г: Да, и на мен ми направи впечатление, че сякаш са повече и колко яко е това, че имаше картини и дори песни. А идеята да вмъкнат Shawn Mendes, велика!

П.П: Уникално се получи, а и песента направо ми се заби в главата. Ако трябва да сравня 1-ви и 3-ти сезон, да, има огромна разлика и развитие, но не съм сигурна как точно ще развият тази идея.

П.Г: Беше ми много странно цялата тази ситуация със секторите. И ледените хора, какво по дяволите?

П.П: Предполагам, че скоро ще разберем какво ще стане.




PLL

П.П: Честно, този сериал не знам до къде ще стигне. В началото като започна ми беше много интересен всичко около А беше мистериозно, а сега просто се казвам : а, пак А е направил нещо. Но признавам, че идеята да минат 5 нормални години ми хареса, има толкова промени.

П.Г: Имахме нужда от промяната. Истината е, че в това малко градче има прекалено много убийци и убити. Вече става все по-трудно да се каже кой дърпа конците. И защо по дяволите психиатрията е хотел- бар- кафе или там каквото е.

П.П: Много е странно в началото дори не зацепих, че това е Радли. Трябва да споменем, че тези 5 години явно са били странни. Какво е това хапчетата на Емили или годеника на Хана.

П.Г: Ами то е…. странно, Тоби пък строи къща. Виж, Спенсър продължава да се облича като учителка от католическо училище.

П.П: О, и тоя бретон, защо е там. Ами това със Сиси, защо им е да и помагат да излезе след всичко. Ако бях аз нямаше да излъжа заради нея, хареса ми, че поне Ария каза какво наистина мисли.

П.Г: Ария, давай, сестро, с теб сме. Ясно е, че много се е изменило за тези 5 години и то не само с момичетата. Може ли просто да отделим момент за появата на Сара Харви на погребението. Сякаш се върнах в първи сезон, когато Джена влезе, придържана от Тоби. Абсолютно същото беше – хваната под ръка, воал пред празния поглед, creepy.

П.П: Беше супер… странно, все едно е сляпа, а не беше. А и смъртта на Сиси, сега ако момичетата не започнат да се подозират главата си режа, просто всичко се върти все около едно и също, но съм свикнала да го гледам и затова не бих го спряла.

П.Г: Така е, само защото стигнах до тук и не искам да обръщам гръб на нещо познато продължавам, а вече леко започва да ме отчайва. Сериозно ли повтарят цялата история и кой ще ги заплашва сега, когато А е мъртва, Б?


П.П: Сега ще се окаже, че Сиси не е била единствената А и айде пак старата песен на нов глас. 



Ако искате може да проверите част първа, където моите сериали бяха– Shadowhunters & The Magicians   А на Павлина –The Shannara Chronicles & DC’s Legends of Tomorrow. Линк към нейният пост може да откриете ТУК. Надяваме се да ви е харесала идеята ни за дискусия на тема сериали и много ще се радваме, ако споделите мнението си с нас долу в коментарите.

12 февруари 2016 г.

Кери

Кери

Стивън Кинг


Може би много от вас зная историята на Кери Уайт, но колко в действителност я приемат. Това изречение сякаш описва всичко, което чувствах в края на книгата, но да се върнем в началото,  преди нощта на бала. Историята започва много преди един  неприятен инцидент в момичешката съблекалня, но именно той дава началото на редица събития, които ще променят всички. Кери винаги е била различна, момичето на което всички се подиграват, със странните дрехи и набожните обяснения, сама,  винаги сама. Може би ще си кажете какво от това, има толкова много други като нея, с какво тя е различна. Може би най вече с това, че за нея кошмарът не спира с прибирането от училище, там я чака нещо още по-трудно, собствената и майка. Не мога да опиша как точно е изграден подобен образ, от една страна Маргарет Уайт е тиранична, зла и напълно луда, но от друга може би през цялото време просто се опитваше да зашити дъщеря си, по неин си начин. Цялата тази набожна фанатичност, беше най-странното нещо в книгата.

 На фона на всичко това Кери открива, че може да мърда предмети със съзнанието си, само може да си представите как едно момиче отгледано под строги норми и непрекъснато подлагано на всякакъв вид тормоз, приема този факт. Ако трябва да опиша малко по-добре образът на Кери, бих казала, че тя просто не получи шанс да води нормален живот и в крайна сметка помете всичко след себе си. Въпреки че от самото начало бях наясно какво точно ще се случи, защото така беше написана книгата, че няма как да не разбереш още след първите страници, многото гледни точки направиха тази една история, вариация от истина и лъжа. Цялото действие се развива пред теб в един момент, а в другия четеш различни документи за случилото се след нощта на бала или причинете 
Кери да стане така, как се е породила телекинезата. Опитвах се да си отговоря кой точно е виновен за всичко и според мен просто всичко беше резултат на множество решения, правилни или не. Ако това не се беше случило или онова, ами то просто се случва важното е да не се повтори, но и това няма как да стана, така че винаги ще има последствия в този случай доста кървави. Винаги съм искала да прочета книга на Кинг, може би това не е най-добрият начин да се запознаеш с него, но въпреки това е достатъчно, за да получиш малка представа и да те накара да искаш да прочетеш още, или другият вариант, да не припарите отново до името на Стивън Кинг. 

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

8 февруари 2016 г.

Кралица на Тиърлинг (Дискусия)

Кралица на Тиърлинг
(Дискусия)

Ерика Йохансен

  Този път реших да постъпя малко по-различно, чудех се какво да напиша в ревюто при положение, че тази книга ме обърка по всеки възможен начин. За първи път мога да кажа, че намирам нещо за интересно и въпреки това вбесяващо. Ще ви споделя моето мнение за книгата, кое ми хареса и кое не, ще се радвам да чуя и вашето, с надеждата не само при мен да се е получило така.
  Първо за тези, които не знаят за какво е книгата едно кратко резюме. 
Келси Глин не е като всяко 19 годишно момиче, още от раждането си е предопределена за нещо по-велико, стига да оцелее, за да седне на трона на Тиърлинг. Пред нея има само два варианта или ще стане най-великата кралица или всичко ще завърши преди да е започнало. Но представите на едно неопитно момиче, са си само това, представи. Действителността е друга, общество доведено до прага на мизерията, корумпирано и манипулативно. Най-важният въпрос е дали е готова да бъде кралицата, от която всички се нуждая, или ще бъде като майка си.
Какво харесвам в книгата: На първо място бих казала светът създаден от авторката. Невероятно съчетание на реалност и фантазия. Това е нашият свят просто е по-мрачен, съществува магия, която не всеки разбира и начинат на живот на хората е толкова прост както е бил преди много години. Хареса ми, че имаше препратки към наши съвременни произведения като Хобит или Хари Потър. Другото, което много ми хареса, беше силното присъствие на женски персонаж, които от където и да го погледнеш е въплъщение на силата и решимостта.



 Келси знаеше какво я чака от първият ден, беше се подготвяла за този момент и дори когато всичко вече беше реалност, тя не показа външно уплахата или още по-малко капризът на дете, защо точно аз. Не винаги и беше лесно да взема решения и може би без Боздугана нямаше да се справи, но тя винаги поставя народа си на първо място. Склонна е да се изправи пред цели армии, да се бие редом с войните си, но не и да остави другите да страдат.  Магията, беше доста умело прокарана в идеята на книгата, сякаш винаги е била там, но просто е чакала да дойде правилният човек в точният момент, за да се появи. 
Най- вероятно във втората част ще е малко по-разгърнат този аспект. Многото гледни точки е първото, което ме накара да направя  поста дискусия, от една страна е добър начин да видиш многото гледни точки и какво се случва на няколко места едновременно, но имаше моменти, в които трябваше да се замисля добре сега къде си и за какво точно говорим. Също така имаше моменти, в които действието се движеше малко по-бавно от колкото мисля, че трябваше. Описанията са добри и интересни, но просто понякога липсваше динамиката. И не на последно място просто нещо ми липсваше, което да завърши цялата картина на книгата. Не знам какво точно е, може би вие имате идеи, но за мен си остава мистерия.  

  Дано идеята за дискусия не ви се стори по-странна, но май само така можех да стигна до какъвто и да е било отговор относно Кралица на Тиърлинг. Какво е вашето мнение, защото аз напълно не знам какво още да кажа.

7 февруари 2016 г.

Follow me #1

Follow me #1


Да знам много оригинално заглавие, но само това ми хрумна в колата. Още в началото ще си кажа, че това  ще е серия от постове, ако идеята ми ви хареса. Та за какво става дума, за тези които не знаят тази, година завършвам, а с това са свързани доста промени, винаги ми е било интересно и приятно да съм информирана за всичко и реших, че вие също може да спадате към тази група. Всеки един пост ще и свързан по един или друг начин с нещо, което ми предстои, а също и на тези, които
Да нямах време да чета, но обичам винаги
 да имам книга под ръка.
още не са минали по-този път. В този първи опит да напиша нещо ще става дума за това, колко уморително може да е вземането на бално рокля, но нека започна от начало. Още в Четвъртък тръгнахме късно вечерта към Асеновград, и по пътя точно на връх Шипка, нямате си на представа каква буря хванахме, не бях виждала такъв сняг, а на вън си беше и доста тъмно, но така стигнахме и на другият ден с моят късмет улучихме перфектното време, само където не се гърмеше и святкаше. По принцип никога не съм имала някакви очаквания или пък много да искам скъпя рокля и подобни, просто гледах да приключа този въпрос и да не го мисля. Очаквах, че ще има да речем 10 15 магазина ,но не буквално излизаш и влизаш в друг и навсякъде някой жена ти се бута да пита какво да направи за теб, аз просто исках спокойно да си гледам без някой да ми виси на главата. И тогава се почна голямото съблечи се,
Ужасно тъмна снимка в Асеновград, но времето
наистина си беше неприятно.
облечи се трябва да добавя, че да те обличат като малко дете определено не ми беше мечта и след петият магазин, вече исках да се махам, но за мой късмет попаднах на магазина от който си взех роклята, е не веднага трябваше да огледаме и на други места, защото тук идва момента да кажа, колко надценено е всичко, бях подготвена, че няма са ми харесат цените, но това че нямаше и едно нормална рокля под 300 най-малко, за мен лично е пълна глупост. Най- хубавата част от всичко е че очаквах всичко това да се проточи с часове, а за няма и два часа вече бях готова, ако питате мен баща ми беше най-доволен, че вече може да си ходим. Какво бих ви посъветвала, да сте отворени за всичко, ако имате идеи вижте ги, но дайте шанс на всичко. Също облечете се с нещо, което лесно се сваля, защото аз се видях в чудо, то не беше якета шапки какво ли не. И не на последно място опитайте се да не обръщате внимание на магазинерите, които просто няма да ви оставят на мира. Ако не друго поне съм спокойна, че няма да

се налага да мисля за това, мога да се концентрирам върху ученето(може да напиша пост и за това), знам че има да се направи още доста, но като погледна напред не знам кое по напред ще направя. Останалите два дена минаха повече от добре, вече напълно спокойна успях да се отпусна и да се насладя на остатъка от почивката и да посетя някой доста красиви места. Тази ваканция мина прекалено бързо, някак си ми е странно, че почваме вторият срок, успех на всички, дано да е по-успешен от първият. Ще се радвам да чуя какво мислите, ако ви е интересно и полезно, от време на време ще ви пълня главите с моите умозаключения. Надявам се да ви е било интересно, може да разгледате и някой опити на Памела да снима или да я снимат.



Преди Бачковският манастир може да видите всичко.




Да на две плитки съм, не ме съдете :D 



Центърът на Стара Загора


Най-модерният музей, които съм виждала