22 септември 2016 г.

Under the never sky - Veronica Rossi


Under the never sky

Veronica Rossi


Светът не винаги е такъв какъвто очакваме. Понякога всичко е една илюзия, една лъжа, която хората поддържат, за да те държат далеч от истината. Но човешкото любопитство не веднъж е доказвало, че когато му поставиш ограждания ще направи всичко възможно, за да ги разруши.

Ариа е една от тези, който живият в един изолиран, защитен свят, където нищо и никой не може да те достигне. Един свят, в който може да имаш всичко, никога не боледуваш и живееш повече от нормалното. Но зад стените на този "идеален свят", се крие много повече от това, за което тя е чувала. Въздухът навън може да те убие, ако хората не го направят преди това. Това е идеята, с която Ариа живее преди да загуби всичко и да се окаже извън стените на своето убежището. Прокудена от собствените си хора тя няма друг избор освен да се бори.

Перигрин се вписва в представата Ариа за дивак, убиец, но също така и единственият, който може да и върне предишният живот. Тя му отнема всичко, но е и последната му възможност за изкупление. Просто трябва да се примирят, колкото и различен начин на живот да са водили, сега трябва да се научат да живеят заедно под откритото небе.

***

Доста време се колебаех дали да прочета книгата, самата идея ми звучеше някак доста сложна, но след това случайно попаднах на трейлър на книгата. Едва след като го изгледах си казах, трябва да прочета това. Добре, че от време на време се слушам, защото това определено е книга, която не се вписва в традиционната идея за антиутопия или фентъзи. Реално не става дума за един свят, повечето пъти или се говори за това "идеално" място, където нищо не може да ти се случи, или пък за онова, в което ако не може да се защитиш, няма голяма вероятност да оцелееш.

“She looked up. “A world of nevers under a never sky.”
She fit in well then, he thought. A girl who never shut up.”


 Точно това в цялата идеята ме грабна от самото начало, как тези два свята са съчетават (дори няма да споменавам, че разделението не спира само до тук) без това по някакъв начин да направи идеята прекалено сложна или претрупана.

 Авторката е успяла да изгради един свят, който на пръв поглед има прекалено много елементи в себе си, но въпреки това е толкова лесно да навлезеш в него. Всичко, което научаваш става страница по страница, запознаваш се с герои, които в началото нямат ама абсолютно нищо общо по между си, за да стигнеш до момента, в който виждаш как цялата картина се е променила из основи.

“Because people are more than emotions. People have thoughts and reasons for doing things.” 

Ариа цял живот е чувала, че зад стените на купола, не може да намериш нищо друго освен смърт. Никога не и се е налагало да се бори за оцеляването си, но изведнъж всичко буквално се разпада пред очите й и няма друг избор освен да се научи как да живее като хората, от който цял живот се е бояла. Може да не е типичната bas ass героиня, но определено има много потенциал в себе си.
Колкото до Пери, ами той си е дивак, ама в добрият смисъл. В един момент ти идва да го удариш с нещо по главата, а в следващият да искаш да го защитаващ, не че му е нужно, и сам се справя доста добре.


“Aria... everyone feels lost and low. It's how a person acts that makes them different”

На моменти имах чувството, че нещо ми липсва. Просто очаквах малко повече действие, въпреки че краят определено ме накара да се залепя за екрана. Наблегнато е главно на това как се променят Пери и Ариа и на това да се изгради една идея, която да ти привлече вниманието. Но именно краят на книгата беше този заради, който съм сигурна, че втората книга ще е още по-добра.
Under the never sky, определено успява да излезе от определените норми в жанра. Може да те пренесе в един свят, където не знаеш на кого да се довериш. Един свят, който те запознава с двама герои, които са загубили всичко, които се предполага, че трябва да се мразят, които разбират, че не винаги всичко, което знаеш е истина. Когато всичко в теб ти подсказва да седиш далеч, единственото което се върти в главата ти е, колко далеч мога да стигна без да изгоря.


Няма коментари:

Публикуване на коментар