15 август 2016 г.

Академия за вампири - Ришел Мийд

Академия за вампири

Ришел Мийд

Св. Владимир не е училище като всяко друго, а учениците в него са всичко друго, но не и обикновени. Забравете всички истории за вампири, които знаете и се подгответе да навлезете в тайните на академията.
Роуз Хатауей е дампир, или с други думи пазител. На половина човек, на половина вампир. Има една единствена задача, да защитава принцесата на моройте, Лиса. Моройте са една от двете основни раси, да те се захранват от кръв, и да имат проблем със слънцето, но не и до там, че да ги уби. Но най-важното, те умеят да контролират елементите.

Не са безсмъртни, затова се нуждаят от своите пазители, за да ги защитават от стригоите, който за сметка на моройте са безсмъртни. Роуз и Лиса имат необикновена връзка, а доверието им една в друга им помага да избягат от академията. Но две години по-късно успяват да ги върнат в св. Владимир и всичко започва отначало. Но затворени зад вратите на училището отново попадат в капана на кралските интриги и лъжи. Лиса трябва отново да се впише в елита, а Роуз да се подготви за неин пазител. Но едно училище за вампири никога не спи, затова и проблемите никога се свършват.

***
Толкова много хора ми повтаряха да прочета книгата, така че все трябваше да го направя някога. Единственото, което ме спираше досега беше проблемът ми с вампирските истории, да знам, че това е основата на книгата, но ми трябваше време да се абстрахирам. 

Но се радвам, че го направих, не мога да повярвам колко бързо прочетох книгата и колко лесно се потопих в нея. Сюжетът е не само оригинален, но и съдържа в себе си много повече от колкото очаквах. Авторката не само, че е заложила на няколко различни идеи(тази за вампирите, за пазителите и за кралските особи, който владеят елементите), които просто ако не бяха написани добре, щеше да стане една огромна каша. Точно в това за мен се криеше магията на книгата, как толкова много различни идеи, които по отделно всички до болка познаваме, но заедно създават нещо, което определено може да те накара да четеш до късно през нощта. А за да стане още по-интересно, героите още от първите страници ти влизат под кожата.


“Do you think I'm pretty?

I think you're beautiful
Beautiful?
You are so beautiful, it hurts sometimes.”


И не на последно място връзката между Лиса и Роуз, оставам на страна любовната част на книгата и за това ще говоря, но те двете са просто като фъстъчено масло и сладко. Не са просто като пазител и господар, те са най-добри приятелки, познават се и именно затова са такъв чудесен отбор. Заедно намират баланса, Роуз е тази, който трябва да умее да се бие и винаги трябва да е готова с някой хаплива забележка. Хората са свикнали да я виждат като безразсъдна и дори леко луда. Много бързо се превърна в една от любимите ми героини, най вече заради това, че тя е не само борбена и вярна, но и човечна, не от камък, но когато имаш нужда от нея винаги ще е до теб. Колкото до Лиса, тя е тази която винаги е имала нужда от опора, особено след случилото се с семейството и. Не е слаба, напротив въпреки всичко намира в себе си сили да се усмихва и дори да защити Роуз. Дори след всичките си отговорности като една от претендентките за престола тя си остава същата. Но нито едно от двете обаче нямаше да проумее как да намери баланса без малко външна намеса.

Дмитрий външно е точно типът пазител, от когото имаш нужда. Именно той връща Лиса и Роуз в академията и именно той се застъпва за Роуз. За всички останали той може да е "бог" и определено е достатъчно опасен, за да не искаш да ти е враг, но колкото и да не му се искаше Роуз направо му видя сметката. Обожавам ги заедно, могат да са убийствена двойка. Колкото единият е затворен и не показва емоции, то толкова другият прелива от живот.

“The only thing better than imagining Dimitri carrying me in his arms was imagining him shirtless while carrying me in his arms.”


Историята може да се развива през очите на Роуз, но определено не е само нейна. Всеки един герой има точно определено място, а отношенията между героите са изградени по един доста по-различен начин. Независимо дали гледаш през очите на Роуз или Лиса историята е една и тя е много по-сложна от колкото очаквах.


Влюбих се в книгата, на пук на всички мой очаквания. Има действие на всяка страница, интриги и задкулисни игри, а връзката между героите те остава без дъх. Академия за вампири поставя само началото на една повече от обещаваща поредица, който нямам търпение да продължа.


3 коментара:

  1. Страхотно ревю, което буквално ме изяжда отвътре, защото още не съм започнала с поредицата, а така ми се четеее...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Заслужава си, определено не очаквах да ми хареса толкова :)

      Изтриване
  2. Страхотно ревю! Припомних си колко страхотна е тази книга и какви емоции изпитвах, четейки я. Определено си заслужава да прочетеш и останалите пет книги. А ако искаш после може да погледнеш и Кръвни връзки, която лично на мен ми хареса мааалко повече.

    ОтговорИзтриване