9 декември 2015 г.

Делириум

Делириум

Лорън Оливър


Amor deliria nervosa или по просто казано - любов. В светът  на Лена любовта е най-страшната болест, а животът на всеки следва определени правила. Тя е готова да живее като другите, просто повече от всичко иска да е нормална, да не последва съдбата на майка си и да се зарази, но тогава се появява Алек и всичко бавно се променя. Тя не е нищо специално, просто едно обикновено момиче, с майка умряла от делириум, това прави Лена различна, а тя просто иска да се слее със света. Но любовта не пита кога да се появи, тя просто го прави.

Любов: едничка дума,кратка, не по-голяма и не по дълга от острие. Ето какво е тя, острие,  бръсна. Минава през центъра на живота ти и разполовява всичко на две- преди и след. Останалият свят изчезва.
Преди и след. Любовта е между тях, тя е в онзи момент, не по-голяма и не по-дълга от острие.

Светът, който Лорън Оливър е създала е на границата между
фантастиката и напълно нормалното. Успешно съчетава елементите на една алтернативна вселена и един нормален американски град. От една страна хората живеят напълно нормално, но от друга се боят от любовта и живеят в едни малки, затворени, идеализирани общества. Но винаги има хора, които да се бунтуват срещу установеният ред, а в този случай, такива който вярват, че любовта не е нещо страшно, а напълно нормално. Пустоща е мястото, където живеят голяма част от хората боли от Делирум, отритнати от обществото, но има и такива, които намират начин да се слеят с другите хора и да се преструват, че всичко е наред.

В началото Лена много ме дразнеше, просто се противопоставяше на същността си и напълно следваше правилата, които са и наложени.
Чакаше с нетърпение да дойде време да премине през операцията, за да е сигурна, че никога няма да се зарази. Това, че майка и няколко пъти е претърпяла неуспешни опити за отстраняване на болестта по някакъв начина и е повлияло, защото в началото тя наистина вярваше, че делириума е нещо страшно. Но докато Лена е растяла никога не е приемела, че в майка и има нещо различно,била е просто една дете, което е имало живот независим от правилата, без да се
интересува, че някой ще я намери за смахната, ето тази Лена аз очаквах да видя, тази която иска да се бори и няма да приеме, че всичко което и казват е истина.

Човек не може да е щастлив, ако никога не е бил нещастен.

Алек определено не беше какъвто очаквах, сякаш не изпъкваше с кой знае какво, да беше интересен герой, но не и запомнящ се, но едно му признавам, успя да извади най-доброто у Лена.
Историята е различна и успява да те пренесе в един едновременно познат, но е прекалено чужд свят. Където идеята за любовта е пречупена и представена като нещо, от което трябва да се пазим с всички средства. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар